Покер залиВиж всички

Bet365 €100 бонус, Premium Tables
VIP
AllinAsia ТОП5 азиатски мрежи с 1 акаунт
VIP
Sekabet Poker VIP Deal, Klas Poker
VIP
.it Deals Italian Networks, VIP Deals
VIP
Betsafe €1,000 бонус, Spin&Run
30%
Betsson €1,000 бонус, Spin&Run
30%
Tigergaming $2,500 бонус,
VIP
PlanetWin365 €600 бонус, Rake Chase
VIP
ACR $1,000 бонус, Rake Races
27%
PokerStars $600 бонус, $30 подарък
VIP

Ние във фейсбук!

Избор на ЗалаАко се чудите коя от офертите ни да изберете, попълнете формата по-долу и нашия екип ще ви даде компетентното си мнение. Ще ви бъде отговорено бързо и сме сигурни, че нашата помощ ще ви бъде полезна и Вие ще вземете максимума от играта си. Можете да използвате нашия съвет многократно, така че не ни щадете и всеки път, когато се чувствате несигурни в избора си за зала – ние сме насреща. Успех!

Имейл:
Вид игра:
Формат на играта:
Кеш ниво:
Турнирно ниво:
Брой часове седмично:
Брой маси едновременно:
Skype (препоръчително):


Покер стратегия с Ед Милър: 4 действия, които никога не правя

Ed_miller_pokerЕд Милър е американски покер играч, който напуска работата си в Майкрософт през 2004 г., за да стартира кариера като професионалист. Той е написал и някой от най- известните книги за покера в света, които е много вероятно да сте прочели или поне чували. Представяме ви превод на неговата статия за действията, които той никога не предприема в покер игрите си.

Една добра мантра в покера е никога да не казваме никога. Ако никога не правите това или никога не правите онова, то бива много вероятно да станете предсказуеми за опонентите. В същото време виждам, някои неща, които някои играчи правят, които аз никога не бих направил. Някои от тези ходове ги избягвам в опит да опростя моята стратегия. Други от тези действия не правя, защото смятам, че са глупави и няма изгода от тях. Ето и четирите неща, които никога не правя.

 

Бет или рейз за информация

Никога не залагам или рейзвам само да „видя къде съм“. Никога. Мисля, че това е един лош начин на игра.

Първо, ако опонентът ви не се откаже на вашия залог, много често вие всъщност въобще не разбирате къде сте. Да речем, че имате А-8 и залагате на А-J-8. Противникът качва залога. Е, разбрахте ли „къде сте“?

При по- голямата част от противниците, отговорът е не. Той може да има сет, по- висок чифт, топ чифт, флъш дроу или стрейт дроу. Все още няма да намерите отговор на въпроса ви, въпреки че има такъв – на лошо място сте.

Или, нещо, което се случва още по- често, играчите рейзват със същата цел, а опонентът само плаща. Какво ли има той? Дали плаща, защото има голяма ръка? Или дроу? Или просто ви е хванал блъфа? Не знаете.

Хората не рейзват за информация, когато имат най- добрата възможна ръка в ситуацията. Винаги това става при посредствена ръка. Какво се случва когато, залагайки за информация, изграждате един огромен пот с посредствена ръка и все още си нямате и на представа „къде сте“!?

Няма проблем да не знаете къде се намирате в дадена ръка. Вашият противник също няма ясна представа за случващото се, така че сте на равни начала. Много по- добре ще е да играете ръката си чрез обикновена и балансирана стратегия и да приемете несигурността с широко отворени обятия.

Агресия на търна с не толкова добра ръка

Виждам играчи да правят това постоянно. Да кажем, че флопът е А-9-6. Някой залага, а бутона плаща. Търнът е дама, която поставя възможност за флъш на борда. Първият играч прави нов залог, а бутона се набутва ол-ин със залог с размера на пота.

Бутонът показва А-10 за топ чифт със среден кикър. Мисленето в тази ситуация е, че играчът с А-10 на търна трябва или да се въвлече с гръм и трясък в ръката, или да се откаже от нея. Ако избере да се въвлече, според тази логика излиза, че е по- добре то да бъде агресор, вместо да се окаже в ролята на плащащия играч.

Нито една от посочените логики не е правилна. Плащането на търна не задължава да се плати и на ривъра. Просто няма такова нещо. Ако играете с балансирана стратегия, понякога ще трябва да плащате на търна само за да фолднете същата ръка на залог на ривъра. Няма никаква логика в задължителното очакване ако опонентът заложи на търна да заложи и на ривъра. (Ако срещнете по масите играч, който винаги залага на ривъра, след като е заложил на търна, вие със сигурност не трябва да рейзвате на търна. Просто трябва да платите залога му.)

Понякога ще платите на търна, ще има чек/чек ситуация на ривъра и ще спечелите ръката.

Да, понякога е по- добре да атакувате смело на ривъра с някои ръце. Но А-10, например, е най- лошата ръка, която можете да изберете за това. По- скоро е правилно да агресирате с много силна ръка или с блъф. При А-9-6-Q борд, можете да залагате смело с Q-Q, можете да сторите същото и с блъф, но, моля ви, никога не го правете с A-10.

Донк бет на ривъра след плащане на флопа и търна

Това е малко по- сложно. Играч чеква и плаща на флопа. Същият играч чеква и плаща на търна. Тогава идва ривърът и същият играч влиза ол-ин.

Никога не съм правил такова нещо. Не мога да кажа, че този начин на игра е изцяло погрешен като горните два, но не мога да измисля какви видове ръце има смисъл да се играят така.

Такъв залог на ривъра е много краен. За да направиш залога, трябва или да имаш огромна ръка, или трябва да блъфираш. Но когато чекнеш и платиш на търна, най- често става въпрос за посредствена ръка, така че просто не става. При какви ръце тогава може да използвате този подход?

Може да има смисъл да се играе по този начин, когато ривърът променя много ситуацията. Пример за такава ситуация може да бъде когато на ривъра дойде единствената карта от тестето, която завърша едновременно стрейт и флъш дроуове.

Трябва да отбележим обаче, че подобна карта обикновено е много лоша новина за играч извън позиция. Повечето от тези посредствени ръце, с които сте платили на търна, сега вече са пълни боклуци. Така че ако премахнем малкия обсег от добри ръце, с които можете да направите донк залог, остава варианта да чекнете и почти винаги ще трябва да фолднете на залог.

Може да се каже, че това е най- добрият начин за играене в някои ситуации, но в повечето случаи ми се струва, че чекването на ривъра ще бъде за предпочитане.

Накрая, когато виждам някои играчи да използват тази стратегия, виждам и как те блъфират много рядко. Така че това е двойно острие, което те сами насочват срещу себе си. Когато те направят донк залог на ривъра, просто се отказвам. А когато те чекнат, аз мога да блъфирам и да прибирам пота много по- често, отколкото би трябвало.

Освен ако наистина знаете много добре какво правите, моят съвет е да не играете по този начин.

Отваряне на пота с лимп извън малкия блайнд

Освен ако не съм на малкия блайнд, ако аз съм първият влизащ в пота, никога няма да отворя с лимп. Никога. В повечето случаи аз вярвам, че винаги е за предпочитане да си дадеш шанс да спечелиш блайндовете без игра. В повечето лууз игри почти никога няма да вземете блайндовете без екшън. Но дори и тогава не лимпвам, защото се стремя да изградя пота пре-флоп с каквато и ръка да ми се случи да играя.

Ще трябва да създадем една много особена ситуация, за да се стигне до там да наруша това правило. Може би това ще се случи единствено когато мисля, че имам малък шанс да спечеля блайндовете, размерът на стака е около точно определен размер и ми се е паднала някакъв специфичен тип ръка, с която искам да играя, но не искам да изграждам пота.

И в този случай как да балансирам моите лимпове? Щеше (или би трябвало) да бъде доста очевидно за всеки мислещ играч какъв точно вид ръка имам, когато правя лимп. Така че ще трябва да лимпвам и някои други ръце, за да балансирам. А аз не искам да правя това.

Това е още една причина да мисля, че отварянето на пота с лимп извън малкия блайнд не е добро решение. И в 99% от случаите, когато виждам друг играч да го прави, го приемам като слаба игра.


banner_poker_mira_eng

от chavko