Покер залиВиж всички

AllinAsia ТОП5 азиатски мрежи с 1 акаунт
VIP
Sekabet Poker VIP Deal, Klas Poker
VIP
.it Deals Italian Networks, VIP Deals
VIP
Betsafe €1,000 бонус, Spin&Run
30%
Betsson €2,000 бонус, Spin&Run
30%
Tigergaming $2,500 бонус,
VIP
PlanetWin365 €600 бонус, Rake Chase
VIP
ACR $1,000 бонус, Rake Races
27%
PokerStars $600 бонус, $30 подарък
VIP

Ние във фейсбук!

Избор на ЗалаАко се чудите коя от офертите ни да изберете, попълнете формата по-долу и нашия екип ще ви даде компетентното си мнение. Ще ви бъде отговорено бързо и сме сигурни, че нашата помощ ще ви бъде полезна и Вие ще вземете максимума от играта си. Можете да използвате нашия съвет многократно, така че не ни щадете и всеки път, когато се чувствате несигурни в избора си за зала – ние сме насреща. Успех!

Имейл:
Вид игра:
Формат на играта:
Кеш ниво:
Турнирно ниво:
Брой часове седмично:
Брой маси едновременно:
Skype (препоръчително):


Покер стратегия с Андрю Брокос: Преодолейте вашата лоша игра

Consejos-de-los-profesionales-del-pokerВземете предимство от ситуацията, когато направите грешка.

Ние вече бяхме в парите на събитие от Световното първенство по онлайн покер (WCOOP) с $215 входна такса. Блайндовете бяха 1 500-3 000 и всички играчи на масата фолднаха преди бутона, който отвори с рейз до 6 000. Бях сигурен, че този мой противник има изключително широк обхват за направата на този ход и, със само 82 000 чипа останали от неговия стак, вярвах, че мога да го поставя под много силен натиск с един малък ри-рейз.

Без да ме интересува моята слаба ръка, 10-2 от различни бои  за да бъда точен, направих ри-рейз до 15 000. Големият блайнд фолдна и бутонът бързо плати. Очевидно е, че това не беше действието, което исках да направи, но все още имах надежда. Поне не беше влязъл ол-ин, а бързото плащане говореше за това, че той дори не се е замислил за хода си, така че аз все още не го слагах на някаква особено силна ръка.

Флопът дойде , още един проблясък на надежда за мен. Заложих 16 000 в пот от 36 375. За да бъда честен, в този момент нямах ясна представа за това какво ще правя по-нататък. Знаех само, че залагането е по-добро от пасуването и очаквах да наредя останалата част от пъзела по-късно.

Опонентът ми обаче рейзна до 36 000, доста малко количество в сравнение с пота, въпреки че представляваше половината от неговия стак. Ние си играехме на котка и мишка: Знаех, че той е започнал без много добра ръка пред себе си, но в същото време знаех, че той знаеше, че същото се отнася в пълна степен и за мен. Щях да се проклинам до края на деня, ако се окажех първия от двамата, поддал се на игрите на съперника. Освен това, ако имаше поп в ръката си, нямаше ли по-скоро да иска просто да ми плати, ако си мисли, че го блъфирам?

Тези мои мисли доведоха и до моето решение – поставих го в ситуация, в която, ако плати, е ол-ин. Той бързо го направи с К-5 от различни бои. Следващите карти на борда не ми бяха от помощ и така останах с 54 000 чипа и усещането, че съм бил надигран, след като опонентът ми е бил през цялото време една крачка пред мен. Бях прав, че има слаба ръка, но не бях прав в мисленето си, че ще се откаже срещу мой ри-рейз. А противникът ми ловко успя да ме накара да блъфирам докрай, като изигра топ чифта си по един начин, какъвто не очаквах да се случи.

Шеста улица

Вашата обективна цел на покер масата трябва да бъде винаги да правите най-печелившите решения, които са по силите ви, във всеки един момент. Това се отнася за много повече неща, отколкото просто вземането на решение за това как да изиграете картите си. Това се отнася и това, което става в главата ви, и това, което позволявате да излезе от вашата уста. Томи Анджело нарича често срещания процес на оплакване след края на дадена ръка „шеста улица.“

Толкова много пъти в игрите на живо съм виждал играчи, често със зачервени от яд лица, да започнат да предлагат обясненията и извиненията си, след като са играли лошо в някоя ръка. Забелязал съм три различни вариации на това поведение, като всяка от тях е достатъчно проблематична.

Първата е самобичуването. Достатъчно лошо е, че сам си се бил в минала ръка заради собствена грешка. Умът ви след това трябва да бъде фиксиран здраво върху идеи как да започнете играта с двете карти, които имате сега, а не върху това, което ви се иска да бяхте направили с картите, които сте получили от дилъра в последната ръка (или още по-зле – преди един час).

Или пък още по-лошо, много играчи правят истинско шоу за останалите, като казват на съперниците си нещо от сорта на: „Знам, че сега допуснах грешка. Обикновено не играя по този начин. Наистина съм добър играч, не ме съди въз основа на тази ръка.“

Понякога това идва под формата на укоряване на някой противник.. Играчът, който току-що е направил грешка, често влиза в нападателен режим за това как грешката му в действителност е била майсторска игра, осуетена само от глупостта на противника. Подтекстът, който този тип играчи желаят да вменят на противниците си, е един и същ: „Никога не си позволявайте да мислите лошо за моята игра.“

И накрая, последната вариация е на играчи, които влизат в обяснителен режим, извинявайки грешката си. Тези играчи, както в горния случай, искат да са сигурни, че никой не ги мисли за слаби играчи заради грешката им, която са видяли досега. Те смятат, че е задължително необходимо да дадат подробно обяснение на логиката си, така че всички да могат да видят, че действително са имали брилянтна логика зад този „привидно лош блъф“.

Адаптиране и процъфтяване

Основният проблем с всички тези типове поведения е, че човек не бива да се интересува от мнението на опонентите му за неговата игра. Ако не друго, то вие определено трябва да искате противниците да смятат, че сте слаб играч.

Когато правите нетипична за вас лоша игра, давате на вашите опоненти подвеждаща информация за това какво да очакват от вас в бъдеще. Вероятно сте платили твърде висока цена, в сравнение със стойността на тяхното подвеждане, но грешката така или иначе сте я направили, поне нека да има полза от нея. Цената вече е платена, така че трябва да се възползвате максимално от нея.

Вместо да съсипвате този златен шанс да заблудите противниците от бързане да коригирате евентуалните недоразумения и предоставяне на опонентите по-точна информация за играта си, посветете тази енергия, за да мислите какво ще последва от променения имидж от тук насетне. Това ви носи и допълнително предимство като редуцира възможността за изпадане в тилт, като карате мозъка си да мисли за нещо друго, вместо да търси начин да върне времето назад.

Има една теория в покера, която твърди, че когато един играч е направил лош блъф, става по-малко вероятно да блъфира отново и по-вероятно да направи някое лошо плащане. В интерес на истината, винаги има момент на гадаене, когато се опитваш да прогнозираш как ще се промени нечия игра въз основа на предишните случки. Аз за себе си съм открил, че правя по-добри предположения, когато въпросният играч е така любезен да ми разкаже за мисловния процес, който довежда до тази игра, както и как той я вижда в своята ретроспекция.

Има някои други промени, които стават отвъд очевидното. Например, ако сте показали на шоудауна някое лошо плащане и не очаквате големи блъфове в близко бъдеще от вашите опоненти, можете да направите някои големи фолдове, но пък също и можете да започнете да плащате по-либерално от по-ранни улици с ръце, които не могат да устоят на жегата. Можете да стигнете до шоудаун евтино или да фолднете уверено, ако противникът ви продължи да залага, без да се страхувате, че сте били блъфирани от победителя.

Ако сте били хванати в опит за блъф, може би трябва за започнете да залагате по-отворено, в идеалния случай по начин, който е огледален образ на блъфа, който сте показали.

Епилог

На ниво 2 000-4 000, същият играч за който говорех в началото отвори от UTG позицията до 8 000. Бях следващият на ход и влязох ол-ин с чифт валета. Той плати с А-6 от една боя и ме удвои.

След това, на ниво 2 500-5 000, той отвори до 10 000 от малкия блайнд. Аз бях на големия блайнд с чифт шестици и го поставих ол-ин за 80 000 общо. Той плати с А-3 от различни бои и отново почти ме удвои.

В крайна сметка, тези две плащания ми донесоха повече от загубите покрай първоначалния блъф. Разбира се, имах късмета да получа възможност да ги направя. Обаче избрах по-добрия начин на действие и се радвам, че не изразих публично съжалението си за рискуването на толкова много чипове на такава лоша ръка, защото това без съмнение накара опонента ми да подцени моите ходове в бъдеще.

Андрю Брокос е професионален покер играч, писател и треньор. Той пише покер стратегия за ThinkingPoker.net и е ко-водещ на предаването Thinking Poker Podcast.

Източник: cardplayer
banner_poker_mira_eng

от chavko