Покер залиВиж всички

Bet365 €100 бонус, Premium Tables
VIP
AllinAsia ТОП5 азиатски мрежи с 1 акаунт
VIP
Sekabet Poker VIP Deal, Klas Poker
VIP
.it Deals Italian Networks, VIP Deals
VIP
Betsafe €1,000 бонус, Spin&Run
30%
Betsson €1,000 бонус, Spin&Run
30%
Tigergaming $2,500 бонус,
VIP
PlanetWin365 €600 бонус, Rake Chase
VIP
ACR $1,000 бонус, Rake Races
27%
PokerStars $600 бонус, $30 подарък
VIP

Ние във фейсбук!

Избор на ЗалаАко се чудите коя от офертите ни да изберете, попълнете формата по-долу и нашия екип ще ви даде компетентното си мнение. Ще ви бъде отговорено бързо и сме сигурни, че нашата помощ ще ви бъде полезна и Вие ще вземете максимума от играта си. Можете да използвате нашия съвет многократно, така че не ни щадете и всеки път, когато се чувствате несигурни в избора си за зала – ние сме насреща. Успех!

Имейл:
Вид игра:
Формат на играта:
Кеш ниво:
Турнирно ниво:
Брой часове седмично:
Брой маси едновременно:
Skype (препоръчително):


Покер стратeгия с Андрю Брокос: Пораснете

poker-moneyНаскоро играх в турнир на много маси с $1,000 бай-ин в едно местно казино. Събитието се провеждаше в три дни, като финалната маса бе телевизионна. Това беше един от турнирите с най- голяма входна такса и най- голям събран награден фонд в историята на това казино. Този привлекателен факт привлече някои специалисти от региона и около него, но той също така подлъга и много от местните жители, които обикновено не играят в толкова големи турнири, но сега са решили да си пробват късмета или просто са се класирали чрез някой от сателитите.

В резултат на това игралното поле се оказа доста слабо. Въпреки че събитието позволяваше презаписвания в първите си часове, аз очаквах, че много от местните жители щяха да стрелят само един куршум и заради тези мои очаквания игровият ми план беше беше да се опитам да ги прегазя в началните нива.

Моята начална маса изглеждаше страхотно. От първите няколко играчи, които заеха местата си, само един имаше потенциала да бъде професионалист. Така и не разбрах името му, но за целите на тази статия ще го наричам Тимъти.

Блайндовете започнаха при 25-50 и аз бях на големия блайнд за първата ръка. Трима играчи лимпнаха, малкия блайнд доплати и аз заложих 300 отгоре с К-7 от различни бои. Всичките трима играчи лимпнаха. „Опитваш се да ни прегазиш още отсега, нали?“, каза Тимъти, след като направи плащането. Дадох му една тънка усмивка, но иначе не реагирах, което е стандартна линия на поведения за мен.

Флопът беше разноцветен и бе в състав 5-3-3. Заложих около половината от пота, първият лимпър плати, останалите фолднаха. Тимъти ме простреля със зъл поглед, докато хвърляше картите си.

Търнът беше деветка. Заложих три четвърти от пота и опонентът ми отново плати. Отказах се от продължаването на агресивната игра, когато видях шестица на ривъра, и след като другият играч пасува след мен, обърнах картите си. Противникът ми прибра пота с чифт двойки.

„Поп-седем“, каза Тимъти. „Още сме на първото ниво на турнира и точи човек вече играе агресивно.“

Въпреки презумцията за уважение, което имам към противниците ми на масата, този играч директно изхвърча през прозореца след това изказване. Няма нищо по- аматьорско от това да бъдеш разстроен заради това как някой друг играе. Ако си мислиш, че играя лошо, тогава използвай моите грешки и ми вземи парите. Ако те изправям пред трудни решения, то значи по дефиниция правя нещо правилно. Така или иначе, затвори си устата и играй покер.

Тимъти изглеждаше да бъде в началото на двайсетте си години, но по- късно се оказа, че наскоро е навършил трийсет. Това не е нещо необичайно за младите хора – особено за мъжете, мисля си – да показват такъв вид емоционална незрялост. И аз със сигурност не съм бил перфектен в това отношение в моите по- млади години и голяма част от подобрението ми като покер играч се дължи на научаването как да сдържам емоциите си. Струва ми се, че е много детинско желанието да очакваш другите хора да се държат така, както на теб ти се иска, а това, съчетано с липсата на всякакъв филтър между вътрешните чувства и външното поведение, е пагубно. Покерът е игра, която наказва и двата недостатъка.

А аз всъщност дори и никога не съм правил нищо кой знае колко странно, макар и тенденцията да рейзвам и с нещо по- слабо от AQ да ме направи най- агресивният играч на масата. Този факт не е останал далеч от мисълта на Тимъти, който явно силно желаеше да ме уведоми какво мисли за мен силно и често.

Двамата с Тимъти скоро отново се срещнахме в един пот, където рейзнах преди флопа с аса и получих няколко плащания след себе си, включително и едно от Тимъти. Флопът дойде А-10-5. Направих един незначителен залог, който бе платен само от моят приятел Тимъти. Пасувах при 7 на търна преди да дойде неговия ред, на който той заложи 750, а аз бързо хвърлих 3 000 в пота. След няколко гневни погледа, той ми показа десетка и фолдна, казвайки „Знам, че това е най- добрата ръка.“

„Това е един интересен начин да играеш най- добрата ръка“, му отговорих аз и подадох картите си към дилъра с лицето надолу.

Още на следващата ръка, той се замеси в голям пот с една възрастна жена, която стоеше в мое дясно. Той флопна топ сет срещу нейния стрейт и плати нейния голям залог на ривъра, въпреки че е усещал как ще бъде победен. „Знам, че го имаш“, каза той и хвърли чиповете си към пота. Тя показа стрейта, който беше най- добрата възможна ръка при този борд. „Ти го получи на флопа“, изпъшка той и скри ръката си. След това последва неблагоприятния израз „Разбира се, че го получи на флопа, да го ***“.

„Обадете се на организаторите“, каза жената на дилъра. „Няма да се примиря с това.“

За негова чест, Тимъти бързо и искрено се извини. „Не те проклинах теб, проклинах лошия си късмет. Проклинах себе си, наистина. Знаех, че съм победен. Добра ръка.“

Тя прие извинението любезно и се отказа от намерението да вика организаторите. Той като че ли оцени това и се поуспокои малко, което не знам дали беше непременно добре за мен, но не ми отне много време преди да ми се отдаде шанс да го подразня отново.

Рейзнах с А-2 и отново получих няколко плащания, след това чекнах при бекдоор флъш дроу на 6-4-2 флоп. Търнът ми донесе още една двойка. Тимъти заложи и аз платих. Ривърът не помогна нито на мен, нито на него, той пасува, аз заложих 3 000, което представляваше около два пъти размера на пота. Той плати, обърна победоносно А-Q с пълната увереност, че има най- добрата ръка. Излишно е да казвам, че главата му избухна, когато показах ръката си и получих пота.

„Защо той играе по този начин? Все още сме на първото ниво!“, изстена той, въпреки че едва ли вече някой го слушаше.

Този път нямаше нужда да му отговарям, защото една по- млада жена, която току-що бе заела мястото на седалката в ляво от моята, го направи вместо мен. „Трябва да му сриташ задника!“, посъветва ме тя със самодоволна усмивка. Това беше най- добрият начин да се подчертае колко нелепо и зелено беше поведението на Тимъти и той беше надлежно наказан.

Тимъти едва ли се е превърнал в образец на самоконтрол след това, но някаква комбинация от упреците на тези жени и неоспоримото доказателство, че нервите му го карат да играе зле, изглежда дадоха на младият ми противник някаква по- ясна перспектива. Късметът му в крайна сметка се промени, но още преди да го направи, нервните изблици на Тимъти станаха по- редки и неговата игра по- малко тилт.

Аз не твърдя, че покерът е някаква магическа пръчка. Сигурен съм, че всички знаем, че има момчета, които играят покер в продължение на десетилетия и продължават да плачат като бебета всеки път, когато изпитат някаква несправедливост на масата.

И все пак, аз вярвам, че за тези, които желаят да подобрят своите резултати на масата, покерът може да бъде стимул за тяхното емоционално израстване. Това е така, защото покерът е абсолютно непримирим в това отношение. Ако откажете да поемете отговорност за приноса, който собствените ви решения носят върху играта, и продължавате да се съсредоточавате единствено върху външни фактори, като например появяването на една карта или действията на другите играчи, тогава никога няма да можете да станете по- добър.
banner_poker_mira_eng

от chavko