Покер залиВиж всички

Bet365 €100 бонус, Premium Tables
VIP
AllinAsia ТОП5 азиатски мрежи с 1 акаунт
VIP
Sekabet Poker VIP Deal, Klas Poker
VIP
.it Deals Italian Networks, VIP Deals
VIP
Betsafe €1,000 бонус, Spin&Run
30%
Betsson €2,000 бонус, Spin&Run
30%
Tigergaming $2,500 бонус,
VIP
PlanetWin365 €600 бонус, Rake Chase
VIP
ACR $1,000 бонус, Rake Races
27%
PokerStars $600 бонус, $30 подарък
VIP

Ние във фейсбук!

Избор на ЗалаАко се чудите коя от офертите ни да изберете, попълнете формата по-долу и нашия екип ще ви даде компетентното си мнение. Ще ви бъде отговорено бързо и сме сигурни, че нашата помощ ще ви бъде полезна и Вие ще вземете максимума от играта си. Можете да използвате нашия съвет многократно, така че не ни щадете и всеки път, когато се чувствате несигурни в избора си за зала – ние сме насреща. Успех!

Имейл:
Вид игра:
Формат на играта:
Кеш ниво:
Турнирно ниво:
Брой часове седмично:
Брой маси едновременно:
Skype (препоръчително):


Покер Стратегия с Мат Матрос: Покер Парадоксът

Хората с Най-Добра Психологическа Нагласа за Покер, са Тези Които е Най-Малко Вероятно да се Захванат с Играта.

poker-sunglasses-778366

Трудно е да се спечели от покер. Брутално трудно. То е толкова трудно, че в действителност около 75 процента от покер играчите губят пари на покер (някои изследвания твърдят, че процентът на губещите е дори по-висок). Преди няколко години дори федералното правителство на САЩ твърдеше в съда, че поради твърде малкият брой на печеливши играчи в покера, умението не е възможно да доминира над късмета в нашата игра. За щастие, съдия Вайнщайн отхвърли този абсурден аргумент. Той разбира, че само защото е трудно да се спечели на покер, не означава, че е невъзможно. (За съжаление, присъдата на Вайнщайн бе отменена няколко месеца по-късно от по-висша инстанция, но това е история за друга статия.) Интересният въпрос не е дали покерът е игра на умения (разбира се, че е), а защо е толкова трудно да се спечели в нашата любима игра.

Нека да оставим настрана най-очевидната причина за това играчите да губят – рейка. Виждал съм данни, които казват, че най-малко две трети от играчите ще бъдат на загуба дори и ако няма никакъв рейк. Това определено има смисъл за мен. В турнирите, разбира се, чиповете не се изваждат от пота, но най-добрите двама или трима играчи на масата са често единствените печеливши в края на нощта. Покерът не е и никога не е бил игра, при която горната половина печели, а долната половина губи. Рейкът е много сериозна пречка за успеха на професионалния играч, но това не е най-голямата причина, поради която е трудно да бъдеш печеливш в покера.

А каква е тя? Аз не твърдя, че че има окончателен и 100% верен отговор. Има безброй причини, поради които покерът е трудна игра и ти трябват много неща, за да се превърнеш в майстор в нея, и могат да се формулират много силни теории за това защо хората трудно печелят от него, но аз вярвам, че причините за това явление се обясняват най-добре с нещо, което аз наричам „Парадокс на самооценката„. Моят аргумент звучи така: Правилното оценяване на собствените си покер умения е изключително важно качество за всеки един покер играч. Ако мислите, че сте по-добри, отколкото всъщност сте, то вие почти сигурно ще играете на маса, която не е по възможностите ви, и ще загубите.

И обратното, ако правилно се определите, че не сте много добър играч на покер, то може никога да не приемете играта сериозно и няма да получите необходимия опит на адекватните нива, който е необходим, за да станеш добър играч. Тъй като никой не е особено добър, когато започне за първи път да се занимава с покер, втората хипотеза става съвсем реална възможност. Накратко, хората с най-добра психологическа нагласа, за да се превърнат в добри покер играчи, са тези, които едновременно не се страхуват да качат нивата, когато му дойде времето, и не се надценяват предварително.

Тези, които влизат в малкото проценти на печелившите играчи, са склонни да попаднат в една от следните три категории:

1) Човек без особено голямо его, който започва от най-ниските нива на играта и се изкачва по стълбичката само когато уменията му са се подобрили достатъчно, за да се оправдае това покачване – това е идеалният образ на печелившия покер играч.

2) Човек, който има много късмет в началото на кариерата си и успее да развие уменията на добра самооценка преди печалбите от началото да се изчерпят.

3) Постоянен и упорит човек, който се бори с месеци или дори години, докато през това време е губещ играч, чакайки в крайна сметка да развие уменията си достатъчно, за да се превърне в победител.

С риск да ви прозвучи като самохвалство, аз мисля за себе си, че съм от първия вид печеливши играчи. Когато бях начинаещ, аз бях слаб и знаех, че съм слаб. В действителност, когато станах на 21 г. и започнах да играя покер в казината за първи път, бях разбит от останалите на масата и си обещах никога повече да не играя. Бях сигурен по това време, че ще съм губещ играч, а аз мразех загубите много повече, отколкото обичах удоволствието от играта. През цялата си кариера останах почти толкова предпазлив, както когато бях тогава, тъй като желаех на всяка цена да не си позволя да се надценя. Винаги съм бил много внимателен при качването на нивата и до ден днешен избягвам хай стейкс масите, където суперзвездите играят. Убеден, че тези решения са били добри за банката ми.

Много от онлайн вундеркиндите ще признаят, че са от втория вид победители – типа, който започва покер кариерата си със страхотна късметлийска серия и се научава да играе добре играта след това. Някои от тези играчи ще отидат по-далеч и ще признаят, че ако първите им сесии не се бяха развили по най-добрия начин, те най-вероятно щяха да се откажат от играта само след няколко седмици. Тези бенефициенти на ранен успех, които в крайна сметка са получили необходимото време да научат основите на играта, стават наистина изключително трудни за побеждаване играчи. Те са напълно безстрашни (и вие щяхте сте толкова безстрашни, ако бяхте превърнали $100 в шестцифрена банка, без да се е налагало да презареждате) по начин, по който повечето от другите успешни играчи не са. Всеки има своите спадове в банката, разбира се, но играчите, които тръгват под пара, обикновено имат достатъчно пари, които да ги преведат успешно отвъд спадовете.

Професионалният грайндър, който остава в покера въпреки първоначалния период на загуби, е най-рядко срещаният и може би най-много заслужаващият уважение тип победител. Губещият играч трябва или да промени мнението за собствените си способности, или да преглътне егото си и да започне да играе на по-ниски нива. На хората им е ужасно трудно да променят съзнанието си, а още повече да преглътнат гордостта си, поради което много хора не успяват да стигнат далеч по този път. Ако губещият играч успее да види ясно пропуските в играта си, той все още ще трябва да преодолее травмата от загубите на реални пари, докато се опитва да научи добре бъдещата си професия. Много иначе добре уравновесени хора ще полудеят тотално, ако виждат как една след друга добре изработените стратегии се провалят пред очите им. Един от начините, по който покер професионалистите могат да се справят със загубите, е като погледнат резултатите от целия си живот и да напомнят на себе си, че са победители в дългосрочен план. Губещите играчи нямат този лукс. Те трябва да се доверят единствено на нещо като сляпа надежда или може би просто на любовта си към играта. Познавам някои редовни играчи на високи залози, които попадат в тази категория, и те се представят особено добре срещу други редовни играчи, които не са минали по техния трънлив път. В покера е най-добре никога да не подценяваш никого.

Никой не може да очаква да стане безпроблемно богат от играта на покер. Но ако работиш здраво и ако се движиш нагоре с разумна скорост, ако си честен пред себе си за своите силни и слаби страни, може би някой ден ще намериш по пътя си прекалено самоуверени и по-малко опитни играчи, които да ти подарят парите си.

Източник: cardplayer

от chavko