Историята на една покер ръка, станала емблема на Дивия запад

В света на покера малко легенди са толкова запомнящи се, колкото историята за Дивия Бил Хикок и неговата скандална „Ръка на мъртвеца“. Състояща се от две черни аса и две черни осмици, тази ръка се е превърнала в символ, както в символ на късмет, така и на трагедия, обвита в мистерията на преждевременната смърт на Хикок. Но как се стигна до тази слава на ръката? Тук навлизаме в живота на дивия Бил Хикок, легендарният законник, войник и играч на покер, и изследваме интригата зад „Ръката на мъртвеца“.

Кой е дивият Бил Хикок?

Джеймс Бътлър Хикок, известен като Дивия Бил, е роден в Илинойс през 1837 г. Той е едно от шестте деца, родени в семейството на фермер, борец за премахване на робството. Ранният му живот е скромен, но повлиян от моралните каузи на баща му. Баща му умира, когато Хикок е едва на 15 години, оставяйки го да помага с издръжката на семейството. Но Дивият Бил продължава да води живот далеч от тихата ферма, в която е отгледан.

Привлечен от неизвестното и приключенията, Хикок тръгва към живот, който олицетворява духа на американският граничар. Той става опитен стрелец, разузнавач в армията на Съюза, законник и в крайна сметка комарджия. Животът на Хикок съвпадна почти идеално със съдбовните моменти в Съединените щати през 19 век – време на изследване, конфликти и несигурност. В много отношения той олицетворява дивия и често безразсъден път на страната, адаптирайки се към всяка нова, необуздана среда, която среща.

В ранната си кариера той се присъединява към група, известна като Джейхоукърс – паравоенна единица, която се бори срещу про-робските сили. По-късно той се бие за Съюза в Гражданската война, работейки като разузнавач и стрелец. Високата му фигура и слабото телосложение му печелят прякора „Шанхайския Бил“, докато други го наричат „Патешкия Бил“ заради изпъкналия му нос и устни. Но най-известният му прякор „Дивият Бил“ идва по-късно, след драматична среща, която определя бъдещето му.

Началото на прякора “Дивия Бил“

„Дедууд“: Кийт Карадин като „Дивия Бил“ Хикок

Трансформацията на Хикок в Дивия Бил започва с кавга на станция на Пони Екпрес в Рок Крийк, Небраска. Съобщава се, че там той е убил разбойника Дейвид Макканълс в сблъсък, който оставил няколко от членовете на бандата на Макканълс мъртви. Хикок твърди, че е действал при самозащита, защитавайки собственика на Пони Стейшън, и тази защита му печели свободата. Този инцидент утвърждава репутацията му на опасен стрелец и бележи началото на легендата за „Дивия Бил“.

След инцидента славата на Хикок нараства. Някои разкази предполагат, че той е потърсил вдовицата на Макканълс, предлагайки й своите притежания в жест на извинение, въпреки че подробностите за тази среща са оскъдни. След оправдателната присъда Хикок поема различни роли – от майстор на вагони до полицейски шериф. Въпреки че носи много шапки, той е известен със своя нрав и непредвидим характер. Местните жители го описват като „пияно, наперено момче“, което обича да сплашва другите.

Дуелът в Спрингфийлд

През 1865 г. Хикок се озовава в Спрингфийлд, Мисури, където репутацията му е още по-силна. Пътят на Хикок се пресича с този на местен комарджия на име Дейвид Тут. Двамата мъже, вече скарани заради неплатени дългове и взаимно увлечение по една и съща жена, се сблъскват на покер масата. Когато Тат печели джобния часовник на Хикок, той го носи гордо из града, подбуждайки гнева на Хикок. Двамата мъже се изправят в това, което сега се смята за първият „quick draw“ в американската история.

Със събрала се тълпа, Хикок и Тут застават на около 70 метра един от друг. Тут стреля първи и пропуска целта си. Хикок със смъртоносна прецизност се прицелва и прострелва Тут в сърцето, убивайки го моментално. Конфронтацията става легендарна, затвърждавайки репутацията на Хикок като страхотен стрелец и отбелязвайки началото на ерата на Quick Draw-а в Дивия запад.

Хикок като маршал и сблъсъкът с Фил Коу

След дуела с Тут, кариерата на Хикок като законник го отвежда в Абилин, Канзас, където служи като маршал. Абилин е процъфтяващ скотовъден град, пълен с буйни каубои и престъпници. Там Хикок се изправя срещу друг противник, Фил Коу, собственик на зала и комарджия, известен с това, че създава проблеми.

Коу негодува срещу Хикок и се твърди, че е измислил схема да го убие. Той подбужда тълпа от пияни каубои, надявайки се, че пиянска свада ще доведе до смъртта на Хикок. Но Хикок разбира за заговора и се изправя директно срещу Коу. В хаотична размяна Хикок вади пистолетите си, стреля два пъти по Коу и слага край на конфронтацията със смъртта на Коу. След това Хикок се обръща към пияната тълпа, предупреждавайки я да се отдалечи, казвайки: „А сега, някой друг иска ли да вкуси от тези куршуми?“ Никой не се осмелява да проговори.

Последната ръка на Дивия Бил – „Ръката на мъртвеца“

Тъй като Хикок продължава да изпълнява задълженията си на адвокат, той също поддържа страстта си към покера, като често се присъединява към игри, където и да пътува. През август 1876 г. в салона на Nuttal & Mann в Дедууд, територията на Дакота, Хикок сяда за последната си игра на покер. Предишния ден той играе с местния Джак Маккол, който загубил голяма сума пари. Съобщава се, че Хикок е посъветвал Маккол да спре да играе, ако не може да си позволи да загуби, като дори е предложил да му купи закуска.

На следващия ден Хикок се връща в салона и се присъединява към игра с пет карти. Раздават му две черни аса и две черни осмици – карти, които ще се превърнат в легендарни. Седнал с гръб към входа, Хикок не знае, че Маккол е влязъл в салона, въоръжен и с намерение да отмъсти. Маккол се приближава до Хикок и го застрелва в тила, убивайки го моментално.Последната ръка на Хикок – „Ръката на мъртвеца“ – става символ на трагичната му смърт.

Мистерията на петата карта

Макар, че асата и осмиците са утвърдени като част от ръката на мъртвеца, самоличността на петата карта остава загадка. Някои истории предполагат, че това е била дама купа, докато други твърдят, че е била дама спатия. Историкът Карл У. Брейхан документира версия, в която Нийл Кристи, който според сведенията е събрал картите след стрелбата, ги е запазил и по-късно ги е предал на сина си. Според изследването на Брейхан, петата карта наистина е дама купа, за която се твърди, че е оцветена с кръвта на Хикок – детайл, който само добавя към мистиката на историята.

Процесът и последиците от смъртта на Хикок

Джак Маккол е задържан малко след убийството на Хикок. По време на процеса си Маккол твърди, че е отмъстил за смъртта на брат си, въпреки че няма доказателства, че Хикок е убил някой, свързан с Маккол. Независимо от това, Маккол първоначално е оправдан, но по-късно съден повторно и признат за виновен. Той е осъден на смърт чрез обесване, присъда, изпълнена през март 1877 г. Когато тялото му е ексхумирано години по-късно, примката все още е била около врата му – мрачно напомняне за престъплението му.

Наследството на Хикок в покера и Дивия запад

Смъртта на Хикок в Дедууд оставя трайно влияние върху покер културата и фолклора на Дивия Запад. Погребението му се състои в лагера на Чарли Утър, на което присъства целият град. Гробът му е отбелязан с дървена табела, която гласи: „Дивият Бил, Дж. Б. Хикок убит от убиеца Джак Маккол в Дедууд, Блек Хилс, 2 август 1876 г. Пард, ще се срещнем отново в щастливото ловно поле, и повече никога няма да се разделяме.” През 1979 г. Хикок е включен в Покер залата на славата, затвърждавайки мястото му в историята на покера редом до легенди като Джак Щраус и Том Абдо.

Животът на Хикок и мистерията на Ръката на мъртвеца продължават да пленяват публиката и днес, служейки като напомняне за жестоката, непредсказуема природа на американският граничар. Ръката на мъртвеца, със своята смесица от късмет, трагедия и легенда, гарантира, че историята на дивия Бил Хикок ще бъде разказвана и занапред.