С времето покерът се е развил много. Но защо го е направил? Най- общо казано, защото добрите играчи са станали още по- добри. Днес те мислят различно за размера на префлоп рейзовете си и знаят как да изградят по- доходоносно 3-бетовете си срещу рейзове от бутона. Покерът е толкова сложен, че ако тръгнем да обръщаме теоретично внимание на всеки малък потенциален детайл, ще трябва цял живот да четем и никога да не стигнем до игра на масата. Не всичко се променя все пак – все още можем да намерим играчи, които играят много тайт, играчи, които играят много лууз, и играчи, които плащат прекалено много след флопа. В тази статия ще направим анализ на два противоположни типа играчи и ще хвърлим поглед върху това някои общи неща между типовете и как можем да играем успешно срещу тях.

ШОРТ СТАК

Шорт стак е някой, който е влязъл в играта с по- малко от 100 големи блайнда или е загубил значителна част от стака си, откакто се е „байнал“ на масата. Играчите, които влизат на масата с много малък стак и веднага се махат, след като се удвоят, са били около покера откакто играта съществува. Можете да намерите този вид играчи в казиното, нахлувайки с 20 големи блайнд стак и ако стакът им достигне 40 големи блайнда, изчезват. В онлайн покера тази играчи също са много видни.

Когато влизате в битка за пота срещу малък стак е много важно да направите разликата дали срещу вас се е изправил професионален шорт стакър или просто риба. Най- често рибата сяда на игрите с най- висок лимит, който банката им позволява, опитвайки се да форсират пътя си към успеха. Рибата най- вероятно ще вкара цялата си банка на масата и ще играе с много повече емоция. Ако го 3-бетвате достатъчно често, той най- вероятно ще завърши с натискането на бутона „ол-ин“ от ярост. Можете да очаквате от него да прави прекалено много ол-ин блъфове, да плаща широк обхват от ръце префлоп и да прави амбициозни постфлоп плащания в и извън позиция.

Професионалният шорт стакър е труден играч за побеждаване. Тъй като нямаме добри скрити шансове, играенето на ръце като малки чифтове или конектори от една боя става с -EV. Професионалните играчи с малък стак обикновено избират този стил, защото е лесен за научаване. Тяхната игра е базирана върху префлоп тайт-агресивен игрови план, който им помага да не бъдат надиграни от силни противници.

Когато играете на много маси е трудно да забележите шорт стакъра. Вие седите и играете своите игри и те седят и си играят техните. Те имат предимството, че тяхната игра винаги е една и съща, докато един играч с по- дълбок стак, какъвто може би сте вие, ще трябва да използва различни стратегии едновременно на различни маси. Например, на маса 1 играете срещу играчи с големи стакове и със 7-6 сютед плащате и рейзвате от кътофа, докато на маса 2 се изправяте срещу рейз от малък стак трябва да фолднете същата ръка от бутона.

Топ съвет 1

Когато държите топ чифт с добър кикър срещу малък стак, който сте определили като риба, продължавайте да залагате. Бавната игра или поставянето на капани е наивна игра, когато играете срещу такива опоненти. Срещу този тип опоненти правим пари от ръцете, които стигат до шоудаун и затова трябва да сме сигурни, че в пота ще са събрани колкото е възможно повече пари, когато държите сравнително добра ръка.

Топ съвет 2

Срещу професионални шорт стакъри можете много често да им крадете блайндовете. Те няма да се чувстват комфортно да играят след флопа и ще фолдват много голяма част от нашите рейзове преди флопа, което означава, че правим автоматична печалба.

Топ съвет 3

Имайте план. Трябва да очаквате да получавате 3-бетове в много от случаите, когато рейзвате.  Преди да рейзнете, трябва да знаете на кои ръце ще направите рейз/кол и на кои рейз/фолд. Това означава да бъдете сигурни, че няма да фолдвате или плащате твърде често.

КОЛИНГ СТЕЙШЪН

Колинг стейшън (станция за плащане) се нарича някой, който просто не фолдва. Преди флопа този тип играчи играят с почти всичко, а след флопа държат на картите си и много трудно се отказват от ръката. Като цяло те са лууз-пасивни, което означава, че играят в много потове, но не влагат почти никаква агресия.

По принцип можете да идентифицирате играч колинг стейшън по следните статистики от вашата история на ръцете:

    VPIP – 20-100%

    Префлоп рейз – 0-10%

    Фактор на агресията – 0-15%

    Стигнал до шоудаун – 35%

Когато играете срещу тайт играчи обикновено е доста лесно да разберете каква ръка могат да имат. Ако някой стегнат играч ви плаща, то най- вероятно той има чифт, Бродуей карти или сютед асо. Но срещу колинг стейшъните е почти невъзможно да зададете някакъв диапазон от възможни ръце, защото те играят с изключително широк и амбициозен обхват. Например, кътофа отваря пота, вие правите 3-бет от бутона а колинг стейшънът прави кол от големия блайнд. Обикновено това би било знак за голям чифт или може би А-К, но какво ако рибата колинг стейшън е решил да платил, защото може би просто му се е паднала късметлийската ръка (9-6 от различни бои?) или някаква друга ръка, с която той иска да види флопа.

Колинг стейшъните обикновено ще показват много пасивност, което означава, че ако на флопа има две кари и те продължават само да плащат, все още може да имат нът флъш дроу. Колинг стейшъните като цяло са готови да рейзват само ако имат много силна завършена ръка като сет, стрейт или флъш.

Това също така важи и за играта префлоп – те ще правят 3-бет само с най- силните карти. Ако имаме около 100 големи блайнда стак, ще трябва да правим много повече фолдвания със силни ръце като K-Q, които не бихме направили срещу по- агресивни играчи. Колинг стейшъните играят пасивно, защото нямат добри умения по „прочитане“ на ръцете. Те се радват на видяните флопове и се наслаждават на чувството да бъдат част от екшъна на масата. Повечето от тях гледат на покера главно като игра на късмет, а не на умения, и може би въобще дори не осъзнават, че са експлоатирани постоянно с изолиращи 3-бетове от момчетата, които играят на много маси.

Топ съвет 1

В покера търпението и агресията са много важни. Колинг стейшъните не разполагат с нито едно от двете, така че можем да ги използваме, като играем по- широк обхват от позиции и се борим за колкото се може повече потове срещу тях. Когато имаме позиционното преимущество и предимство в уменията, е много полезна идея да разширим нашия обхват и да играем повече ръце.

Топ съвет 2

Не изпадайте в тилт. Ще понасяте много повече каръшки загуби срещу тези опоненти, защото те играят много ръце като 8-4 и понякога ще удрят късметлийски два чифта срещу вашите покет Аса. Бъдете благодарни, че имате такива противници на масата и продължавайте да взимате добри решения.

Топ съвет 3

Понякога ще трябва да правите геройски фолдвания. Когато срещнете чек-рейз на ривъра от такъв играч, дори и да имате сет, при някои специфични ситуации е най- добре да се откажете от ръката. Тези противници не са склонни да играят агресивно и, когато го правят, е твърде възможно да са ударили нещо наистина силно, стига това да е възможно според текстурата на борда. Да фолднеш с губеща ръка е също толкова важно, колкото да платиш с печеливша.

С времето покерът се е развил много. Но защо го е направил? Най- общо казано, защото добрите играчи са станали още по- добри. Днес те мислят различно за размера на префлоп рейзовете си и знаят как да изградят по- доходоносно 3-бетовете си срещу рейзове от бутона. Покерът е толкова сложен, че ако тръгнем да обръщаме теоретично внимание на всеки малък потенциален детайл, ще трябва цял живот да четем и никога да не стигнем до игра на масата. Не всичко се променя все пак – все още можем да намерим играчи, които играят много тайт, играчи, които играят много лууз, и играчи, които плащат прекалено много след флопа. В тази статия ще направим анализ на два противоположни типа играчи и ще хвърлим поглед върху това някои общи неща между типовете и как можем да играем успешно срещу тях.