Покер залиВиж всички

Bwin Poker 40% рейкбек, 10% Rake Chase
VIP
Bet365 Бонус нов играч до €100
VIP
BetKings $1,000 бонус, До 100% рейкбек
VIP
Tigergaming $1,000 бонус, Spin&Run
VIP
ACR $1,000 бонус, Rake Races
27%
Intertops $1,000 бонус, 36% рейкбек
VIP
PokerStars $600 бонус, БЕЗПЛАТНИ $30
VIP
Избор на ЗалаАко се чудите коя от офертите ни да изберете, попълнете формата по-долу и нашия екип ще ви даде компетентното си мнение. Ще ви бъде отговорено бързо и сме сигурни, че нашата помощ ще ви бъде полезна и Вие ще вземете максимума от играта си. Можете да използвате нашия съвет многократно, така че не ни щадете и всеки път, когато се чувствате несигурни в избора си за зала – ние сме насреща. Успех!

Имейл:
Вид игра:
Формат на играта:
Кеш ниво:
Турнирно ниво:
Брой часове седмично:
Брой маси едновременно:
Skype (препоръчително):


Покер Залата на славата: Фред „Sarge“ Ферис

poker hall of fameНякои играят покер заради тръпката от играта, други заради предизвикателството, която тя предоставя. Фред „Sarge“ Ферис обаче не е стандартният покер играч. Той идва от съвсем различна школа и начинът му на мислене е много различен от този на средностатистическия покер играч. Той се е занимавал с тази игра, защото е знаел, че тя е най-добрият, ако не и единственият, начин за постигане на достоен живот. Или поне най-добрият, за който Ферис е знаел. За своето време Ферис е бил един от най-добрите играчи в света – класически грайндър, който се интересувал единствено от постигането на възможно най-голяма печалба.

Докато е растял в Уотървил, точно по време на разгара на Голямата депресия, се е запознал твърде рано с трудностите на живота, които в неговия случай вървяли ръка за ръка с бедността. Баща му е бил ливански емигрант, който е работил за железницата и се е стараел просто да има какво да донесе на масата, за да не си легнат децата му гладни. Надявайки се да намери по-добър живот, братът на Фред се включва във Военноморските сили по време на Втората световна война и след това става добре известен бижутер и часовникар в Лас Вегас.

Фред обаче е избрал различен път, чрез който да пробие към по-добър живот. Той избира хазарта като своя кариера, въпреки че начинът, по който Ферис гледа на избраната си професия, прави думата „хазарт“ доста неточна. От негова гледна точка, хазартните му занимания не са били никакъв хазарт, а просто добре обмислен начин за правене на пари. „Възхищавах се на Фред Ферис много, защото той никога не даваше даром на казиното или на противниците си дори една троха„, каза преди време Джей Хеймовиц, носител на шест гривни от Световните покер серии . „Той никога не показваше картите си след края на ръката и като цяло никога не даваше никаква информация. Той беше ненадминат професионалист.

Консервативният стил на Фред Ферис, налаган от него на покер масата, със сигурност успява да измъкне младият американец от блатото на бедната му младост. Но за радост не успява да му помогне да забрави за нея. „Фред винаги помнеше от къде сме дошли„, припомня си брат му в интервю през 1989 г. „Ние бяхме доста лишавани като деца. Брат ми никога не забрави това.

Ферис винаги е мразел публичността и излишната известност, но няма как да се измъкне от нея, след като грабва първото място на $10,000 Deuce-to-Seven Draw турнира по време на Световните покер серии през 1980 г. След като надиграва Дойл Брансън в хедс-ъп мач, той печели първата си и впоследствие оказала се единствена титла от WSOP. Титлата е била гарнирана със „скромната“ награда от $150,000. Въпреки че наистина тази награда може да изглежда малка на фона на сегашните печалби от сериите, за това време $150,000 спечелени от покер са си били без съмнение огромна сума. Малко след като взима печалбата си, той е помолен от един самонадеян 26-годишен мъж от Ню Йорк да го финансира за участието му в Основното събитие. Срещу това, разбира се, договорката обещава сериозен процент от евентуалната спечелена награда. Самонадеяният младеж се казва Стю Ънгар, който никога преди това не е участвал в световния шампионат и шансовете за успех са били определяни като изключително минимални. Но въпреки това някак си успява да убеди Ферис, че има реален шанс да спечели световната титла. Това се оказва поредният страхотен хазартен ход на Ферис. Ънгар наистина достига до титлата на Основното събитие, побеждавайки Дойл Брансън на хедс-ъп финала.

Следващият път, когато Ферис влиза в новините, обстоятелствата не са били толкова ласкави. Докато седял на една от масите с кеш игри на високи залози в Binion’s Horseshoe на 22 април 1983 г., екип от агенти на Службата за вътрешни приходи на държавата щурмува казиното и иззема чипове на стойност $46,000 от сметката на Ферис, за да се изплатят дължимите от него данъци. Това би трябвало да се превърне в поредното рутинно изземване на парични средства от длъжник на държавата, но нещата стигат до голям скандал, тъй като един от агентите подхвърлил покер чип от $25 към Ферис и му казал да отиде да купи едно тако.

Четейки за инцидента, местната мексиканска общност е крайно възмутена, тъй като те вярвали, че агентите се подигравали с произхода на Ферис. Въпреки че родителите му са родени в Ливан, Ферис често погрешно е смятан за мексиканец. Според едно по-късно интервю на брата на Ферис, всичко е било едно голямо недоразумение. От това, което Фред по-късно му казал, братът смята, че агентът изобщо не е имал намерението да направи расистки коментар. Той всъщност се е опитвал да бъде мил, казвайки на Фред Ферис да използва $23-те в джоба си, за да отиде да си вземе нещо за ядене. „Можеш да си купиш добра мексиканска храна тук“ е това, което според брата на Фред е казал агента. Това не е било намек, насочен към потеклото на Перис, а просто препратка към ресторанта в Binion’s Horseshoe, където покер играчът често е вечерял, така че явно един от малкото скандали, свързани с Ферис, е бил просто грешно разбиране от страна на медиите.

През своя живот Ферис е прекарал толкова много време на покер масата, че едва не умира на нея. Той току-що е завършил поредната си хай стейкс кеш игра на 12 март 1989 г., когато получава масиран инфаркт, който в крайна сметка го убива. Погребението му в Лас Вегас е посетено от голям брой негови приятели и роднини, но не всички били пристигнали с любов.

Защо си тук?“, Дойл Брансън попитал Сам Ейнджъл по време на службата. „Всички знаем, че ти и Фред се мразехте.

Да, аз го мразех, така е. Просто искам да се уверя, че този пе*ал е наистина мъртъв„, е скандалният отговор на колегата им покер играч.

По-късно през същата година, Ферис е избран да бъде 18-ият член на Покер Залата на славата. Не всичко от посмъртно придобитата слава е положително обаче. През 1992 г., като част от разследване, търсещо връзката между организираната престъпност и казино в индианския резерват Rincon, той е обявен за един от петимата души от Лас Вегас, които дължат пари на мафията. Въпреки петното върху репутацията му, историята си има и своята добра страна – никога няма да му де наложи да плати дължимите пари.

Свързани новини