Покер стратегия с Джонатан Литъл

В WSOP събитие с бай-ин от $10,000, пристигнах в началото на турнира и намерих само трима други играчи на масата си.

Повечето от опонентите ми играеха стегнато и праволинейно, очевидно не искаха да излизат твърде много извън линията в началото на турнира. Един играч обаче ясно искаше да натрупа стак, опитвайки се да спечели много малки потове без шоудаун. Преди следващата ръка изиграхме само няколко пота заедно, като той спечели няколко малки от мен.

Рейзнах до 600 от моите 60,000 с от СО. Моят хлабав, агресивен опонент плати от малкия блайнд. Флопът достави и опонентът ми заложи 1,000 в пота от 1,400.

Не бях сигурен как изглежда рейнджът му, защото поне от гледна точка на GTO, той по принцип никога не би трябвало да залага извън позиция, когато е с дълбок стак, особено на борд, който е достатъчно приличен за моя рейндж.

Като се имат предвид неговите тенденции досега, предположих, че той вероятно използва някакъв вид смесена стратегия, която включва комбинация от готови ръце, дролове и тотални блъфове. Въпреки това има шанс той да залага само с един конкретен тип ръка, но няма начин да знам кой.

Платих, защото ръката ми се справя достатъчно добре срещу комбинация от ръце. Когато смятате, че опонентът ви може просто да се опитва да ви накара да фолднете, не се страхувайте да платите и да видите как ще се развият нещата, дори когато лесно може да бъдете доминирани.

Аз платих и търнът дойде с . Опонентът ми заложи 2,600 в пот от 3,400.

В този момент бях убеден, че той се опитва да ме накара да фолдна това, което смяташе за незначителна ръка. Въпреки че нямах на какво да базирам предположението си, освен на нашата кратка история, си помислих, че той вероятно ще направи по-малък залог (може би за около 1,600), ако иска да колна.

Реших да се доверя на наблюдението си и платих. Преди да платя, реших, че не планирам да фолдна, ако опонентът ми продължи да залага на повечето ривъри. Ако обръщате голямо внимание на опонента си, от време на време ще откриете спотове, в които ще сте уверени, че той блъфира. Чувствах, че това беше една от тези ситуации.

Платих и ривърът дойде с . Опонентът ми заложи 5,500 в пота от 8,600.

Въпреки че неговият залог на ривъра не беше толкова голям в съотношение с размера на пота, колкото залога му на търна, реших да се придържам към моето мнение, че той блъфира.

Заслужава да се отбележи, че ако той направи по-голям залог, аз бих бил още по-склонен да колна. Ако той направи малък залог, може би за 4,000, щях да съм много по-загрижен, че се опитва да ме накара да колна с по-голямата част от моя рейндж, което вероятно би означавало, че той залага за стойност. Въпреки това, все пак вероятно щях да платя.

Платих сравнително бързо и бях приятно изненадан да видя, че картите на опонента ми бързо изчезнаха, което ми донесе значителен пот в началото на турнира.

Важно е да осъзнаете, че в началото на турнира, победа или загуба, приблизителната стойност на стака ми няма да бъде твърде засегната, защото дори и да загубя, пак ще имам гигантски стак от 250 големи блайнда. Независимо дали спечеля или загубя този пот, опонентът ми щеше да получи съобщението, че не съм човек, с когото може да си играе. В идеалния случай това ще го накара да играе с малко по-ясна стратегия срещу мен поне в близко бъдеще.

Разбира се, в това събитие опонентът ми се придържаше към праволинейната игра срещу мен през остатъка от деня, позволявайки ми да правя, каквото си поискам. Особено когато чиповете, които трябва да рискувате, няма да повлияят отрицателно върху възможността за игра на стака ви, ако загубите, не се страхувайте да излезете малко извън линията, ако смятате, че в резултат на това вашите опоненти ще ви позволят да вземате по-лесни решения по-късно през деня, след като блайндовете станат по-големи.