Нека първо да дефинираме тези големи ол-ин ходове като ол-ин залози преди флопа, когато сме с достатъчно дълбоки стакове, за да можем да си позволим просто да рейзнем и след това да реагираме според действията на това, което се е случило на масата преди да дойде нашият ред. Например, да предположим, че всички са фолднали преди вас, вие сте на късна позиция и имате 22 големи блайнд пред себе си – точно колкото имат и всички останали играчи на масата. В тази ситуация средностатистическият играч обикновено би направил минимален рейз, но понякога най- добрата опция е да избутате целия си стак към средата на масата.

Това е много често срещан сценарий в днешните турнири на много маси, защото след първите няколко нива (когато и антетата влизат в игра) всеки от оцелелите участници обикновено има около 25-30 големи блайнда стак. Ако искате да се потопите в дълбочините на знанието на MTT-тата (Multi Table Tournaments), едно от първите неща, които трябва да научите, е кога трябва да правите голям ол-ин залог, вместо просто да рейзнете.

Важно е да разберете, че големите ол-ин залози по дефиниция не са добър ход. В общия случай няма голям смисъл от този ход. Кагато правите минимален рейз, опонентът има сложната задача да разбере какво ще направите вие, ако той ви ри-рейзне. Вие трябва да фолднете вашите лоши ръце и да платите с вашите добри ръце. Когато правите голям ол-ин залог, вие не трябва да взимате финалното решение, което изглежда глупаво. но в правилната ситуация това може да бъде един много полезен ход и нека да видим защо.

Времена на промени

Преди няколко години никой не си и помисляше да играе агресивно от позицията на блайндовете, така че беше изгодно да се опитваме да крадем блайндовете от късна позиция с широк обхват от ръце. Ще наричам изгодна ситуация за „чиста кражба“ всеки случай, в който е рентабилно да се рейзне с всеки две карти, независимо колко малко стойност има в тях.

Ако чистата кражба е печеливша, то тогава в никакъв случай не е правилно да се прави голям ол-ин залог. Ако вашите опоненти играят достатъчно тайт игра и ви ри-рейзнат, единственото нещо, което ви остава да правите, е да фолднете ръката си. Никога не е добра идея да се направи голям ол-ин залог в този случай. За съжаление обаче времената се промениха и играчите започнаха да са активни от блайндовете много по- често.

Основната причина да правите големи ол-ин залози е да неутрализирате големия блайнд от изгодните ситуации, в които прави плоски плащания (плоско плащане се нарича плащане в ситуация, в която се очаква да се направи рейз). Големият блайнд ще има 4,5 към 1 шансове за плащане на минимален рейз, което е много изгодна ситуация за него да плати с широк обхват от ръце. Той трябва да постави само един чип в пота, за да спечели четири и половина. Затова чрез вкарването в пота на целия си стак в размер на 22 големи блайнда неутрализирате тази възможност на опонента.

Също така, можете и да предизвикате някои често срещани грешки чрез ол-ин ход. Повечето играчи фолдват твърде много и показват прекалено голямо уважение към големите ол-ин залози. Ако сте на бутона и заложите 22 големи блайнда, почти всички играчи ще фолднат А-5 без да се замислят. Те определено няма да се откажат с А-5 при минимален рейз.

Основни фактори

Един от основните фактори, за които трябва да се замислите, е да си зададете въпроса: „Мога ли да предизвикам по- слабите ръце да ри-рейзнат?“ Да кажем, че седите на бутона, имате 22 големи блайнда стак и държите А-К. Ако малкият блайнд би решил, че крадете и би ви ри-рейзнал с А-2, но няма да ви плати ол-ин залога, тогава влизането ол-ин с А-К би накарало малкия блайнд да избяга от ръката с А-2. Ако малкият блайнд е от типа играчи, които биха ри-рейзнали, но не и да платят, с обхват от слаби ръце, то тогава влизането ол-ин би било огромна грешка.

Вие също така трябва да се запитате: „Дали не се издавам твърде много, ако прекалено често играя на рейз-фолд?“ Да кажем, че имате J-10 от бутона. Това е една сравнително добра ръка, но не достатъчно добра, за да платите с нея ри-рейз. Но пък и не можете просто да я сгънете, така че решението е да сложите всичките си пари в игра.

Ако не правите големи ол-ин ходове винаги рискувате да играете след флопа с неособено доходоносни ръце, затова и една от причините да правим големи ол-ин залози е да избегнем постфлоп играта. Това поражда и още един много важен въпрос: „Колко добре би се представила ръката ми след флопа срещу обхвата на противника и колко добре играе той след флопа?“

Ясно е, че ръка като J-10 ще играе по- добре след флопа от 2-2, въпреки че 2-2 е по- силната ръка преди флопа. Какви шансове има ръката ви след флопа спрямо това какви шансове има ръката ви преди флопа е много важно. Наблюдателните опоненти могат да осъзнаят, че когато набутвате в средата на масата 22 големи блайнда от бутона, обхватът ви от ръце вероятно не включва A-10+ и 7-7+ ръце.

Когато имате някоя от тези силни ръце е логично да направите минимален рейз с идеята да предизвикате ри-рейз от по- слаба ръка. Когато правите голям ол-ин залог, по- умните ви опоненти знаят много добре, че нямате чудовищна ръка и това е много лошо за вас. Когато влизате ол-ин с 12 големи блайнда може и да имате аса, но никой в света няма да се набута с 22 големи блайнда с аса. След пресмятането на кратката математика свата ясно, че срещу обхват, който не включва 7-7+, може да се плати с широк диапазон от ръце.

Много играчи са осъзнали това и срещу играч, който прави голям брой големи ол-ин залози, можете да плащате с ръце като J-10. Никога няма да сте твърде далеч назад и почти винаги ще имате правилните шансове да платите, имайки предвид всичките тези мъртви пари в пота. Един малък фактор, върху който трябва да помислите, е дали противникът ви обича да играе бавно чудовишни ръце като Q-Q+ префлоп. Ако той има такава ръка, може и да предпочете да не ри-рейзва префлоп, ами вместо това да се надява противникът му да удари топ чифт на флопа и да вкара всичките си пари в игра.

Ако вашият опонент обича да използва похвата бавна, игра, тогава е добра идея просто да направите минимален рейз с ръцете, които са добри, но не невероятно доблри. Ако направите минимален рейз и той влезе ол-ин, можете да си го получите. Но ако направите минимален рейз и той просто плати, ще предпазите себе си, ако мислите, че играе бавно.

За всеки отделен случай

Вашата обща стратегия трябва да бъде да играете на рейз-кол наистина добрите си ръце, рейз-фолд средните по сила ръце и ол-ин със свестните ръце. Това изглежда като една разумна стратегия. Описанието й с една дума е поляризация. Когато играете в кеш игри, добрите играчи ще ви кажат, че трябва да поляризирате, когато правите 3-бетове.

Но вие не 3-бетвате с ръце като A-J. Ака флопът е J-9-2, вие пасувате ръце като 8-8, които са свестни, но не и добри. Ако не се изкарвате пред трудни решения, увеличавате очакваната стойност. Ако опонентът ви ри-рейзне, можете да платите. Ако ръката ви е боклук, можете веднага да фолднете.

Правете си живота по- лесен с посредствените ръце, като просто влезете ол-ин с тях.

Във втората част ще разгледаме по- специфични ситуации, в които взимаме под внимание пример в който сте на бутона, всеки е фолднал преди вас и имате 22 големи блайнда.