Част 1

Кражба на блайндовете и обратни скрити шансове (Reverse Implied Odds)

Това е наистина основният възникващ проблем, когато се опитвате да откраднете блайнда на добър играч – ще предлагате скрити шансове (implied odds), но няма да ги получавате. Ако сте играч, който прави отварящи рейзове (open-raise) често от късна позиция, аз може и да ви платя от големия блайнд с ръка като 9-7 от една боя, но ако пропусна флопа, най-вероятно няма да инвестирам в още залози и просто ще пасувам преди вас и ще фолдна на залог. Но когато ударя нещо на борда, най-вероятно също ще пасувам преди да дойде вашият ред и единственият начин, по който можете да спечелите пота, е да попаднете в моя капан и да заложите отново. Ако платя и след това пак пасувам преди вас на търна, какво ще направите? Ще заложите отново и ще се надявате този път да се откажа? Какво правим, ако рейзнете от бутона с К-8 от една боя и след това флопа дойде А-J-8 и след това ви чек-рейзна – ще предадете ли пота?

Сигурен съм, че разбирате проблема. Ако не можете да накарате големия блайнд да фолдне и се колебаете дали няма силна ръка, какво друго ви остава, освен да пасувате? Но, разбира се, ако решите да пасувате на флопа, давате безплатна карта на противника. Може би пък съм имал намерението да чек/фолдна на флопа, но вие пасувате и получавам чифт на търна. Изведнъж, от една спечелена ръка, ми подарявате пота. Но как можете да знаете дали ще фолдна, ако заложите на флопа? Няма как да знаете и това е основата на проблема. В случая аз – не вие – контролирам пота. Аз решавам колко залози искам да инвестирам и вие сте ограничени просто до това отчаяно да се опитвате да ме разкарате от пота, но вече сте загубили вяра в способността си да спечелите. Това не е добре за вас.

Пич, не ни помагаш

Съжалявам, сега ще се опитам да бъда по-малко негативен. Та какъв е ключът към успеха тук? Как можем правилно да балансираме кражбите на блайндовете с опасностите от това да се превърнем в очевиден блъфиращ? Трудно е, разбира се. Но все пак можем да изведем няколко съвета, които ще ви бъдат от помощ:

• Срещу хора, които няма да фолднат, рейзвайте за стойност (value). Рейзвайте само добрите си ръце. Вземете предвид факта, че имате позицията на ваша страна (освен ако не сте на малкия блайнд) и след това просто играйте флопа и следващите улици по един праволинеен начин; това е всичко, просто залагайте, когато смятате, че имате най-добрата ръка, и пасувайте, когато не смятате така.
• Срещу противници, които играят само силните си ръце от блайндовете, тоест същата селекция, която правят, например, от UTG позицията, рейзвайте с всеки две карти. На тези играчи им отнема само един смущаващ шоудаун от J-3 от различни бои, за да разберат това, което правите. А понякога осъзнават това още преди да стигнете до първия шоудаун. Но принципът все още важи: Трябва да бъдете много по-лууз и агресивни срещу прекалено тайт съперници.

Това са двете крайности. Не толкова простият отговор за това къде в скалата трябва да се поставите е: „зависи от играчите, срещу които сте се изправили.“ Не мога да дам достатъчно примери, за да покрия всички разновидности на опоненти, които можете да имате в играта си, но мога да ви кажа няколко критерия, за които трябва да сте нащрек:

Лууз или тайт? Трябва да бъдете по-склонни да се опитвате да крадете блайндовете, ако противникът е тайт, отколкото ако е лууз. Това е ключовият фактор но не пренебрегвайте и другите.

Нестандартен или праволинен? Много гадно е чувството да имате обещаваща ръка и да се съмнявате за нея. Да кажем, че имате 10-8 от една боя и рейзвате от бутона, като големият блайнд плаща. Виждате на флопа Q-10-5, той пасува, вие залагате и той чек-рейзва. Какво правим сега? Ако другият играч знае, че редовно опитвате да крадете, той може да ви чек-рейзва само с чифт от петици или дори с асо висока или стрейт дроу на този флоп. Вие сте в беда. Колкото по-нестандартен (под което имам предвид най-вече обичащ блъфовете) е един играч, толкова по-рядко трябва да се опитвате да крадете срещу него.

Добър или слаб? Това не е толкова важно, колкото горният критерий, защото добрите играчи могат да бъдат праволинейни и слабите играчи могат да бъдат нестандартни. Аз предпочитам да играя срещу добрите играчи с праволинеен стил, отколкото срещу слаби играчи с нестандартен стил. Защо? Защото вече контролирам ръката и просто искам да избегна допускането на грешки. Със слаб и нестандартен играч срещу себе си, може да изгубя контрол и да направя тонове грешки, което е малко вероятно да се случи с добър праволинеен играч. Така казано, не ме разбирайте погрешно – все още трябва да искате противниците ви да бъдат слаби играчи, но най-общо казано това просто не е толкова важно, колкото останалите критерии. Слабите играчи означават повече кражби, а добрите – по-малко.

Агресивност или пасивност? Ако вече сте определили, че играчът на големия блайнд е лууз, добър и нестандартен играч, би било умно решение да зарежем J-7 от една боя от кътофа. Но ако все още сме на границата „рейз или фолд“ и не знаем какво да правим, можем да си зададем въпроса колко агресивен или пасивен е нашият противник. Това няма толкова да повлияе на броя откраднати блайндове, но може да повлияе на това с каква ръка искаме да опитваме, като това зависи от вида действие, което очаквате да се развие след флопа. Срещу агресивни играчи, трябва да сме по-склонни да крадем със спекулативни ръце (например ниски чифтове, конектори от една боя), отколкото с „голяма-малка“ ръце като J-4 или К-2 от различни бои. Причината е в това, че можете да спечелите наистина огромен пот, когато направите monster ръка и агресивният опонент си мисли, че крадете. Но когато играете срещу пасивен играч, той ще ви плати само в случай че има нещо, така че няма как да разберете скритите шансове, които ви трябват, за да играете със спекулативни ръце.

В последната 3-та част ще разберете какво да правите след флопа, ако противникът плати на опита за кражба на блайндовете.