От моята игра на многобройни турнири на много маси (MTT) през годините съм забелязал едни и същи грешки да се допускат отново и отново, като дори и привидно печелившите играчи правят някои фундаментални грешки в своите действия, когато става въпрос за игра с различен размер на стаковете. Основно нещо, което всеки един трябва да разбере, преди да се пуска по турнири, е това как твоят размер на стака и този на опонентите следва да окажат влияние върху вашата игра в покер турнирите. В следващите редове ще се опитам да ви дам някои базови съвети за това какво да правите и какво да не правите в зависимост от това колко е голяма камарата от чипове пред вас (или числото на екрана, ако играете онлайн).

10 големи блайнда или по-малко: Почти всеки направен от вас ход трябва да бъде ол-ин . В общия случай има два варианта пред вас – или трябва да заложите всичките си чипове, или да фолднете ръката си и да изчакате по-подходящ момент. Имайте предвид, че ако залагате всичките си чипове срещу рейз от страна на опонента, задължително трябва да обърнете особено внимание върху размера на стака на този противник. Ако опонентите ви са достатъчно добри, те твърде рядко ще играят рейз-фолд при големина на стака под 15 големи блайнда, така че срещу печеливши играчи на практика не можете да се надявате да имате fold equity в тази ситуация. Ако играете срещу някой със сериозен брой чипове пред себе си, тогава също често ще виждате как този някой ви плаща ол-ин залога, тъй като за него това означава много малка част от неговия стак. Най-добрият типаж опоненти, срещу които да пробвате своите ол-ин ходове, са тези с размер на стака, с който можете да очаквате фолд – обикновено някъде между 15 и 25 големи блайнда. Също е важно да се отбележи, че колкото по-малък е вашият стак, толкова по-малко можете да се надявате противникът (или противниците) да се откажат. Ако някой с 4 големи блайнда стак влезе ол-ин от бутона срещу 15 големи блайнда стак на някой от блайндовете, ще му бъде плащано с много по-широк обхват от ръце, отколкото някой, който влиза с 10 големи блайнда от бутона срещу 15 големи блайнда стак на един от блайндовете. Това е така, защото ако плащащият загуби 4 големи блайнда, той все още ще има достатъчен за игра стак, докато ако загуби 10, вече ще има сериозен проблем, тъй като ще бъде повече или по-малко осакатен.

10-15 големи блайнда: Наличието на анте в играта прави стаковете по-плитки и вследствие от това е правилно да се влиза ол-ин префлоп с всеки не по-голям от 15 големи блайда стак. Това, разбира се, в случай, че фолдът не ви изглежда като по-добрата алтернатива. Ако в този етап на турнира (или като цяло в него) няма антета, тогава трябва да рейзвате само и единствено, ако ръката ви е достатъчно силна, за да платите евентуален рейз, който да ви накара да инвестирате всичките си чипове. Ако нямате толкова силна ръка, не правете отварящ рейз, запазете стака си за по-добри възможности, когато ще можете да сте убедени в качеството на ръката си и в нейната сила при шоудаун. Единственото изключение е, ако сте в късна позиция и има няколко супер нита зад вас, които нямат навика да ри-рейзват като цяло.

15-22 големи блайнда: Това е най-малкият размер на стака, при наличието на който можете да си помислите за рейз с намерението да се откажете при евентуален ри-рейз. Но все пак по принцип трябва да сте готови да посрещнете с плащане противниковия рейз в по-голямата част от времето при такъв стак. Има и случаи, при които можете да играете на рейз-фолд, но това трябва да се случва най-вече срещу най-тайт и най-малко агресивните опоненти, за които сте почти сигурни, че няма да ри-рейзнат срещу вас. Не забравяйте – в по-голямата част трябва да платите евентуалния ри-рейз, щом сте готови да залагате.

Започвайки от 15 големи блайнда, вече ще можете да се надявате на по-голям процент получени фолдове на вашите ол-ин рейзове, така че това е страхотен размер на стака, за да започнете да ри-рейзвате ол-ин с полу-блъф ръце, които имат добри шансове срещу обхватът на противника, с който той е свикнал да рейзва. Трябва да се опитвате да гледате ситуации, при които:

Обхватът от ръце за рейзове на съперника е широк и вероятността да фолдне на вашия ол-ин ход е висока. А пък ако имате и ръка, която има прилични шансове в случай, че все пак не получите желания фолд (конектори от една боя, бродуей карти от една боя, чифтове, асо и друга карта с боя като на асото), тогава това е добра ситуация да ри-рейзнете ол-ин като полу-блъф и трябва да я считате като по-скоро печеливша. Когато ви бъде платено, обикновено ще имате около 30% шанс за успех срещу техния обхват. Така че това ще бъде печеливша игра като цяло, защото опонентът ви ще фолдва достатъчно пъти, за да неутрализира по-малкият ви шанс за победа, когато ви бъде платено.

25-35 големи блайнда: С този размер на стака имате повече място за маневриране и можете да си позволите да правите отварящи рейзове с повече ръце, за да се опитате да откраднете блайндовете и антетата и да натрупате по-голям стак. Другите играчи обаче могат да са наясно, че когато имате този вид размер на стака ще фолдвате по-често на рейзове, така че бъдете готови да получите ответен удар във форма на ол-ин ри-рейзове с широк обхват от ръце, когато играете срещу опитни играчи с малки стакове. Ако сте на маса с много играчи, за които знаете, че в голям процент от случаите ще влизат ол-ин на вашите рейзове, тогава трябва да коригирате играта си като рейзвате по-малко ръце като цяло и играете с по-тайт стил.

Също е важно да се отбележи, че ри-рейзването ол-ин с този размер на стака може да бъде прекалено смел ход (особено ако зад вас има играчи с подобни размери на стаковете си). Ако например имате ръка, която е достатъчно силна, за да искате да влезете ол-ин срещу друг играч с подобен на вашия стак, аз лично бих избрал да 3-бетна оригиналния рейз до 9-10 пъти големия блайнд и да влизам ол-ин на всички флопове, без значение какво се е случило при първото раздаване на общи карти. Ол-ин ход, който е около размера на пота или малко над него, е напълно приемлив.

35-45 големи блайнда: Най-голямата грешка, която виждам хората да правят с тези стакове, е да правят 3-бетове префлоп с намерението да фолднат при ответен 4-бет. Всеки път, когато инвестирате 8-10 големи блайнда от стака си в ръка префлоп и след това сте готови да фолднете при ол-ин рейз, това е загуба на прекалено много от вашите чипове, с други думи – скъпоструваща грешка, особено ако опонентът ви има навика да влиза ол-ин на 4-бет с широк обхват от ръце. Ако играете срещу онзи тип играчи, които фолдват на 90% от получените 3-бетове и биха се отказали със силни ръце като 10-10 и J-J, това може да бъде печеливша игра, но в по-голямата част от времето аз не бих 3-бетвал на блъф при тази големина на стака.

Също така, с този стак можете да си позволите да играете повече ръце като цяло. Ако това е в началото на състезанието, аз все още бих играл доста предпазливо, но ако сте на анте етап, рейзването с широк обхват и кражбата на блайндовете и антетата е с добра стойност.

Над 45 големи блайнда: Такъв размер на стака ви позволява да имате най-много маневреност. Можете да 3-бетвате с намерението да се откажете при евентуален рейз на друг играч, можете и да влизате ол-ин на 4-бет при 3-бет на противника, ако сте в средната или късната фаза на играта с този стак, шансовете са на ваша страна и вие вероятно сте един от чип лидерите в турнира, така че сте в състояние да продължите да напомпвате стака си до максимум. Поздравления, сега отидете и спечелете турнира!
Източник: cardschat