Друг често плащаш играч е агресивният такъв, който има много различни ходове в арсенала си и крадливо сърце. Той играе прекалено много ръце, което означава, че в голям процент от случаите играе със слаба ръка и целта му е да открадне пота. Той често се отнася към околните като с негови съмишленици крадци. В ситуация, в която той би се опитал да открадне пота, този тип играч си мисли, че вероятно и вие се опитвате да го вземете без силна ръка. Този начин на мислене го кара да плаща по- често от обикновеното. Така че по- добре намалете загубите си срещу тези подозрителни играчи и не се опитвайте да ги блъфирате, когато си мислите, че са направили някаква ръка.

Разбира се, покерът е по- сложна игра и не става само с помощта на стратегията, според която залогът ви се определя от това дали противникът е склонен да фолдва или да плаща, когато се сблъска с блъф. Това, което се случва по време на сесията, е също от важно значение при взимане на решението дали да блъфирате. В човешката природа е човек, който изостава в играта, да се опита да направи завръщане, а един от начините да се направи това завръщане е да се пусне голям блъф. Ако изоставате и преди това сте били хващани в опит да блъфирате, има голям шанс и този път да ви бъде платено. Има едно златно правило, според което колкото повече губите, толкова по- малко трябва да се опитвате да блъфирате.

По същата логика, ако опонентът ви е тръгнал надолу, е по- вероятно да ви плати блъфа. Учудващото в човешката психология е, че когато на човек е по- вероятно да му бъде платен даден залог, той е готов да блъфира дори още повече. Много от решенията за това дали да блъфирате или дали да платите са силно зависими от това, което прави всеки един играч на масата.

Наличието на две карти за флъш на флопа, особено след като няма чифт на борда, също има силен ефект върху залаганията. Флъш дроуа често се опитва да фалшифицира силна готова ръка. Ако има една или повече карти, които предстоят да се появят на борда, залогът с дроу ръка се нарича полу-блъф. В този случай играчът залага или рейзва с надеждата противникът да се откаже, но дори и да не го направи, все още има вариант за спечелване на ръката. Повечето полу-блъфове се правят на флопа, тъй като дроу ръката е много по- силна, когато остават да се появят цели две карти. От друга страна, един силен залог на търна носи някаква заблуда и прави залогът ви по- правдоспособен.

Често срещан блъф е голям залог, след като всички карти на борда са били поставени. Въпреки това, когато е имало две карти за флъш на флопа, но третата така и не е появила след това, има сериозен шанс залогът ви да бъде платен. Естествено е противникът ви в така ситуация да се запита: „Защо толкова голям залог сега, а не преди ривър каратата, когато имаше шанс да си защити ръката?“ Очевидният отговор е, че сега се опитвате да блъфирате. Бихме искали да ви разубедим да правите такива блъфове, освен ако не познавате противника си много добре и имате добра причина да смятате, че блъфът ви ще мине.

Един добър принцип, който е добре да следвате при обмислянето на блъф, е преценката каква ръка държи противникът. Да, наистина понякога е възможно да накарате опонента да фолдне две аса след флопа – но защо да рискувате? Особено в днешно време, когато има супер много агресивни играчи, които обичат да оказват натиск върху съперниците си от самото начало, защо ви трябва да се набутвате между шамарите? Опитайте се да пласирате вашите блъфове в ситуации, в които вярвате, че срещи вас не се е изправила силна ръка. Стреляйте по коли, не по танкове.

Покер стратегия: Кога да не блъфираме(1-ва част)