Общо свойство за повечето играчи на ниските и средни лимити е, че много от тях не залагат с 3-бетове достатъчно често. Предимно, разбира се, хората правят 3-бет с най- силните ръце: А-А, К-К, Q-Q и А-К. Но тъй като тези ръце се раздават много рядко – и понеже все пак трябва някой да рейзне преди вас, за да можете да направите вашия 3-бет – вие просто не правите, а и не виждате от другите играчи, достатъчно 3-бетове.

Някои играчи все пак малко или много излизат от тази рамка. Слабите такива много често правят нещо, което аз наричам „какво по дяволите?“ 3-бет. Типична ситуация е тази: Играч лимпва. Следващият играч също лимпва с J♥ 10♥. Още един играч лимпва, след което агресивен играч рейзва от бутона. Блайндовете фолдват, първият лимпър плаща и след това играчът с J♥ 10♥ се изхвърля с 3-бет.

Проблемът с тези „какво по дяволите?“ 3-бетове е, че са изключително прозрачни. Ако обикновено правите 3-бет само с най- добрите възможни ръце като А-А или К-К, то в такъв случай ще правите 3-бет в по- малко от един процент от ръцете, в които участвате. Но „какво по дяволите?“ 3-бетовете обикновено се правят с всички ръце с карти, по- силни от 10-ка – това е просто реакция на противников рейз. Един играч би рейзвал в около 30 процента от времето. Така че, когато видите един от тези 3-бетове, кое е по- вероятно? Играчът всъщност да има ръка, която се случва в по- малко от 1% от времето, или пък той просто да реагира на рейза?

Когато говоря обаче с играчите на ниските и средните нива, повечето от тях не обръщат голямо внимание на това. Повечето от тях няма да фолднат, те се опитват да мислят рационално, така че ако направите 3-бет с по- слаба ръка от А-А, К-К, Q-Q и А-К, просто правите пота прекалено голям – по- голям, отколкото искате да е в момента.

Аз обаче правя повече 3-бетове преди флопа, отколкото всеки друг, с когото съм играл. Не е като да ри-рейзвам всяка една ръка, в която участвам, но в някои често срещани сценарии залагам с 3-бет в повече от 25 процента от времето.

Защо?

Мисля, че 3-бетването преди флопа е важно в тези игри по редица причини. Първо, те изграждат пота и пускат стаковете в игра. Играчите често седят със суми, равни на 100 или повече пъти големия блайнд. В типичния рейзнат пот, тези стакове никога не помирисват средата на масата, освен ако няма някой рядко срещан сблъсък като топ два чифта срещу нисък сет.

В ри-рейзнат пот обаче, когато потът вече е достигнал около 20% от стака на играча или повече още на флопа, става много по- лесно да накараш стаковете на противниците да станат активни.

Защо това е добре? Ако приемем, че правите по- добри решения след флопа, отколкото правят повечето други играчи на масата, можете да се възползвате от по- големите залози и потове. Ако вашият опонент направи грешка за $20 в $100 пот, то същата тази грешка би била на стойност $100 в $500 пот. Колкото по- големи са потовете, в които вашите противници допускат грешки, толкова повече пари можете да спечелите.

Освен това, типичният играч на ниските и средните нива играе в тези потове наистина зле. И си има причина за това, тъй като играчите правят 3-бетове толкова рядко, че средностатистическият ви опонент е имал твърде малко ръце, в които може да практикува играта си в подобни ситуации. Забелязал съм два често срещани сценария:

Сценарий 1: Опонентът ви дава прекалено много уважение на вашите 3-бетове.

Тъй като повечето играчи залагат с 3-бет предимно с А-А и К-К, опонентът ви ще си мисли, че имате тези чудовищни ръце много по- често, отколкото те наистина са при вас (ако правите много 3-бетове). Дори и противниците, които знаят, че понякога правите 3-бет и с по- слаба от чудовищна ръка, те все пак малко или много ще се уплашат от този ваш ход.

Типичен пример за това имах наскоро в една $2-$5 игра в Лас Вегас. Редовен играч там отвори с $15 на една позиция от бутона. Аз бях на малкия блайнд с К♠ Q♥ и ри-рейзнах до $50. Големият блайнд фолдна и първоначалният рейзър плати.

Флопът беше 9♥ 7♦ 3♠. Аз заложих $70. Той се втренчи в борда за около 20 секунди и в крайна сметка фолдна.

Почти сигурен съм, че имаше ръка като А-J или A-Q. Той би трябвало да знае, че това са все още доста силни ръце на борд с ниски карти като този. Той също би трябвало да знае, че често правя 3-бет и с по- слаби от чудовищни ръце в такава ситуация. В действителност, аз бих заложил от малкия блайнд в тази ситуация доста често. Бих го направил с ръце като А♦ 4♦, 6♣ 5♣ и 3♦ 3♠.

И все пак в крайна сметка той направи лошото решение да се откаже на флопа срещу залога ми, защото си помисли, че имам оувърчифт. Той също най- вероятно не знаеше какво да прави, ако не удари чифт на търна и аз заложа отново.

Сценарий 2: Противникът ви не даде достатъчно уважение на вашия 3-бет.

Този тип играчи вероятно си мислят, че моят 3-бет преди флопа не означава нищо и че бих го направил с абсолютно всяка ръка. В тях просто не са активира нито капка безпокойство, че все пак наистина бих могъл да имам ръка като А-А или К-К.

Проблемът с този подход е, че понякога се случва да получа и чудовищна ръка, за която противникът ми не е подготвен. Така че, дори и понякога да правя 3-бет и с някои по- слаби ръце, противникът ми като цяло трябва да бъде по- внимателен срещу мен след флопа, когато съм направил 3-бет, отколкото когато просто съм платил. По- вероятно е да имам нещо добро след 3-бет.

Тези играчи биха си заложили целия стак с топ чифт, въпреки обективната вероятност да имам оувърчифт. Тъй като това е сравнително често срещан сценарий, тази грешка може да бъде много изгодна, но трябва да изчакате точното разпределение на картите, за да се възползвате от нея.

Като цяло обаче повечето опоненти правят грешки в първия сценарий. Те се впечатляват прекалено много от 3-бета. Дори и когато знаят, че не трябва да ме поставят просто на А-А, ако пропуснат флопа, става много по- лесно да ги изхвърля от ръката.

Заключителни мисли

Смятам, че 3-бетването префлоп е доста ползотворна стратегия за създаването на постоянно предимство в игрите на ниски и средни лимити. Повечето играчи не виждат подобен тип ходове достатъчно често и нямат опита да действат в такива ситуации.

Ри-рейзването е страхотен начин да се защитаваш срещу опити за крадене на блайндовете. Ако вашият опонент рейзва с широк обхват от ръце, той може да фолдне на вашия 3-бет. Ако плати, обикновено няма да флопне силна ръка. Когато комбинирате тази вероятност с възможността той да надценява силата на ръката ви, вие ще спечелите голяма част от тези потове със залози на флопа и търна.

Ако не сте свикнали да използвате 3-бетове достатъчно често, тази ситуация е чудесно място да опитате този начин на игра. Когато някой прави вероятен опит за крадене на блайндовете – отваряне от късна позиция или понякога рейзване на един или двама лимпъри от бутона – смело напред и 3-бет с широк диапазон. Изберете ръце от една боя. Най- добре е да използвате конектори от една боя като 8-7 или ръка с една силна ръка (също от една боя) като К-6. Тогава заложете на флопа и ако ви бъде платено, заложете на търна. Опитайте това десет пъти и ще бъдете изненадани колко често работи добре.