Много играчи в холд ема без лимит обичат да пазят залаганията преди флопа малки, да видят флопа и оттам евентуално да станат по- агресивни. Те лимпват префлоп с ръце като А-К от различни бои (офсют), 8-7 от една и съща боя (сютед) и така нататък.

Аз приемам почти противоположната стратегия, особено в кеш игрите с относително дълбоки стакове. Рейзвам в почти всеки един пот, в който участвам (освен от блайндовете), и ри-рейзвам преди флопа сравнително често както от позиция, така и извън позиция. Правя това, защото смятам, че могат да бъдат спечелени огромни предимства всеки път, когато потът е голям още преди флопа – достатъчно голям, за да пуснем след това дълбоките стакове в игра.

В Лас Вегас, повечето казина позволяват $1,000 бай-ин в $2-$5 игри и $3,000 бай-ин при $5-$10 игрите. При онлайн игрите положението е подобно. И не само че има възможност за толкова дълбоки стакове, ами и много играчи – не само професионалистите – влизат реално с максимума.

Но в по- голямата част от ръцете обаче дълбоката част от стаковете никога не помирисва пота. Например, петима души лимпват в $2-$5 игра. Някой залага $15 на флопа и още $40 на търна. Останалите $500+ в стаковете на всички участващи играчи просто не са в играта.

Дори и в потовете с един рейз, повечето от тези пари никога не влизат в игра. Някой рейзва до $20 и получава плащания от три места. Някой залага $50 на флопа и още $120 на търна. Дори и залог и рейз на ривъра обикновено няма да вкарат последните няколко стотин долара в игра – това от своя страна е много рядко явление.

В резултат, типичният $2-$5 и, макар и в по- малка степен, $5-$10 играч участва изключително рядко в потове, където тези дълбоки стакове са изцяло в играта.

При $2-$5 игрите моите наблюдения са, че повечето играчи просто фолдват твърде често в големи потове. От теоретична гледна точка, $400 ол-ин залог в около $1,200 пот би трябвало да води до плащане в една средностатистическа ситуация в 75 процента от случаите. Само при тази честота блъфирането с всяка една ръка би се настанило в изравнено положение печалба-загуба. Ако вашите опоненти фолдват в по- голям процент от случаите, то тогава е правилно да влизате $400 ол-ин с всяка една ръка, която практически дори няма шанс да спечели шоудаун.

На практика, $400 ол-ин ривър залог не се плаща даже и близко до тези 75%, за които ни говори теорията. В действителност, често ти се струва почти невъзможно да получиш плащане на тези финални залози, когато имаш най- силната ръка. Това ме кара да съм изключително склонен да влизам ол-ин на ривъра, дори и когато имам минимална стойност в ръката си на шоудауна. Ако мога да получавам фолдвания в половината от времето, със сигурност бих предпочел да рискувам да вляза ол-ин, отколкото да стигна до шоудаун, където шансовете ми да спечеля са само 10 или 15 процента, например.

Понеже мисля, че типичният играч се противопоставя на големите залози много зле, изградих стратегията да създавам тези ситуации с голям пот на ривъра още в началото на ръката. Преди флопа ри-рейзвам често с подходящи ръце като А-4 и 8-6 от една боя, дори и ако не мисля, че имам голям шанс да взема пота веднага. Щастлив съм да изградя пота от рано и да поставя големите стакове в игра в ръка, която понякога ще ми позволява да блъфирам на търна или ривъра с добра възвращаемост.

Като цяло, играчите на това ниво правят грешки на флопа и търна в ри-рейзнати потове. Все едно те знаят, че ще имат проблеми на ривъра и затова се опитват да направят така, че да не се стига до ривър с голям пот на него. Ето няколко типични ръце с дълбоки стакове, които показват тенденцията на моите противници да играят твърде предпазливо в големите потове.

Играч отваря до $20 с $1,000 стак на три позиции от бутона. Бутонът плаща. Вие ри-рейзвате до $85 от големия блайнд с А♣ 4♣. Първият играч плаща, а бутонът фолдва. Вече има $192 в пота и $915 останали.

Флопът идва К♣ 6♦ 5♦, давайки ви бекдоор флъш дроу и оувъркарта.

Вие чеквате и опонентът ви залага $90. Вие плащате. Има $372 в пота и още $825.

Търнът е J♣. Вие пасувате, а същото действие прави и противникът ви.

Ривърът е 5♠. Вие залагате $280 и, въпреки факта, че сте заложили доста по- малко от размера на пота, можете да очаквате опонентът ви да фолдне в повече от 50% от времето.

Много често останалите играчи на масата дори няма да стигнат до този етап на ръката. След като пасувате на флопа, те също ще пасуват и просто ще фолднат при залог на търна. Или, ако платят залога на търна, ще фолднат, ако заложите сума поне близка до размера на пота.

Ето и един друг вид ръка, който играя често. Играч отваря до $20 на две позиции от бутона, а вие, на позицията до оупънара, вдигате до $60 с 6♦ 5♦. Блайндовете фолдват, а префлоп рейзърът плаща. Има $127 в пота и $940 останали.

Флопът идва А♣ 7♦ 5♥, давайки ви нисък чифт и бекдоор флъш и стрейт дроу. Първият играч прави донк залог в размер на $75. Вие го рейзвате до $175.

Този рейз завършва ръката много често. Понякога играчът има ръка като А-J и ще плати рейз на флопа. Без подобрение обаче той почти винаги е готов да фолдне след залог на търна и ол-ин на ривъра. Освен това, ръката ви в случая има значителни шансове срещу ръка от рода на А-К.

Ако донк залогът на флопа е дори още по- малък – да кажем $55 – твърдението ми важи с още по- голяма сила. Бих бил шокиран да видя играч на това ниво да направи донк залог в размер на по- малко от половината от пота и след това, без подобрение, да плати на рейз на търна и ол-ин на ривъра.

Заключителни мисли

Много от играчите на това ниво, които влизат в играта с големи стакове, са склонни да ги губят в потове, в които стаковете им са поставени в действителна игра. Обикновено тези играчи се опитват да забързват действието по някое време с рейзване или чек-рейзване. Ако вашият опонент изпадне в режим на плащане/пасуване, имате отличен шанс да получите фолд, ако продължите да залагате.

Ако искате да се възползвате максимално от кеш игрите с дълбоки стакове, помислете за вкарването на стаковете в игра в началото на ръцете чрез ри-рейзове преди флопа или рейзвания на флопа. След това използвайте размера на залога на опонентите, неговите реакции и картите на търна и ривъра, за да решите дали опонентът би играл със стака си или не. Ако отговорът е не, пуснете блъфовете в действие.