Грифин Обяснява Защо Да Искаш Да Получиш Уважение На Рейзовете Си Може Да е Лоша Идея.

В последно време следният израз се превърна в нещо като шега в интернет: „Премести се там, където уважават твоите рейзове.“ Това означава, че тъй като играчите в по-ниските лимити плащат с повече ръце, ако се качите в нивата, няма да ви се случва толкова често да бъдете прецаквани от хора, които си нямат представа какво са направили, но са платили вашия залог, имали са късмет и са ви победили. На по- високите нива повечето играчи разбират, че рейзът на противника би трябвало да означава добра ръка и съответно в общия случай биха играли единствено ако и те имат добра ръка.

Никога не съм разбирал този манталитет. Защо, по дяволите, искате да играете с хора, които „уважават“ тези ваши рейзове? Ако играчите на дадено ниво не уважават вашите рейзове и ви плащат на тях дори и със своите много лоши ръце, трябва да насочите играта си към експлоатиране на тази пукнатина в играта на противниците чрез по-малко на брой рейзове и да ги разбиете, когато те са хванали малко парче от борда, докато вие сте изградили чудовищна ръка, както и ще се случва в по-голям процент от времето, ако спазвате стратегията с рейзвания само със силни ръце. Разбира се, вие ще трябва да играете играта си с по-голяма вариация, защото тогава нещата ще опират най-често до шоудауна, където е напълно възможно да загубите някои потове, понеже на противникът ви му е вързало много здраво, но определено компютърът ви ще се превърне в една своеобразна печатница за пари, ако играете на една маса, където хората не обръщат внимание на това, което вие имате, а мислят единствено за това, което се намира при тях.

В допълнение, много често съм виждал хора да показват добра ръка като два чифта и да казват нещо от рода на „Знам, че си добър играч, така че се отказвам“ или „Уважавам твоите залози, така че ще фолдна.“ Нека да разгледаме тези твърдения. Какво е разликата между обикновения играч и добрия играч? Бих казал, че добър играч е този, който е труден за прочитане, прави добри залози за стойност и блъфира в точно определени логически ситуации, като същевременно отчита своят образ, който останалите играчи на масата са си изградили за него, и образите на съперниците. Ако това е вярно, то би трябвало да показваш уважението си към добрите играчи като им плащаш, а не като фолдваш, защото добрият играч е способен да блъфира и да прави залози за стойност ефективно. Ако някой е толкова предвидим, че като прави ръка с висока абсолютна стойност като два чифта и фолдне, когато се изправи срещу залог, дали това не води към умозаключението, че той не е добър играч? Не са ли този тип играчи в действителност много лесни за игра срещу тях? Фил Айви не е най-добрият играч на света, защото противникът му знае какво има и може лесно да управлява играта си с два чифта срещу него. Той е най-добрият в света, защото е трудно да се играе срещу него, балансира отлично своя обхват на ръцете, с които играе в определени ситуации, и в следствие на това противниците му често са доста объркани за това как да процедират с ръцете си, когато се изправят срещу него.

Случва ми се да играя с Фил много рядко и то само в турнири. Въпреки това, не толкова отдавна играех в една кеш игра и имаше много добра маса в същата зала, в която обаче нямах шанс да се забъркам. Имаше някои играчи на тази маса, с които беше удоволствие да се играе, и няколко други редовни играчи, които вероятно са печеливши, като на тази маса те определено бяха сред печелившите играчи. Един от останалите на масата, на която аз играех, беше много по-напред в списъкът на чакащите за много добрата маса от мен и каза нещо от сорта на „Не знам дали ще искам да заема мястото си на хубавата маса, ако един от слабите играчи стане, защото всички останали са добри.“ Казах на този играч, че не бих имал нищо против, ако един или двама играчи напуснат, защото останалите не са трудни за игра срещу тях. Тайт игра не е равносилна на трудна за побеждаване игра. Това лице, с което водех разговора, сякаш се обезсърчи от това изявление и по-скоро не го разбра. Разбира се, никой от тези играчи не правеше подаръци, но това не означава, че не бяха от онзи тип противници, които искаш да имаш в играта си.

В В последно време следният израз се превърна в нещо като шега в интернет: „Премести се там, където уважават твоите рейзове.“ Това означава, че тъй като играчите в по- ниските лимити плащат с повече ръце, ако се качите в нивата, няма да ви се случва толкова често да бъдете прецаквани от хора, които си нямат представа какво са направили, но са платили вашия залог, имали са късмет и са ви победили. На по- високите нива повечето играчи разбират, че рейзът на противника би трябвало да означава добра ръка и съответно в общия случай биха играли единствено ако и те имат добра ръка.

Никога не съм разбирал този манталитет. Защо, по дяволите, искате да играете с хора, които „уважават“ тези ваши рейзове? Ако играчите на дадено ниво не уважават вашите рейзове и ви плащат на тях дори и със своите много лоши ръце, трябва да насочите играта си към експлоатиране на тази пукнатина в играта на противниците чрез по-малко на брой рейзове и да ги разбиете, когато те са хванали малко парче от борда, докато вие сте изградили чудовищна ръка, както и ще се случва в по- голям процент от времето, ако спазвате стратегията с рейзвания само със силни ръце. Разбира се, вие ще трябва да играете играта си с по- голяма вариация, защото тогава нещата ще опират най-често до шоудауна, където е напълно възможно да загубите някои потове, понеже на противникът ви му е вързало много здраво, но определено компютърът ви ще се превърне в една своеобразна печатница за пари, ако играете на една маса, където хората не обръщат внимание на това, което вие имате, а мислят единствено за това, което се намира при тях.

В допълнение, много често съм виждал хора да показват добра ръка като два чифта и да казват нещо от рода на „Знам, че си добър играч, така че се отказвам“ или „Уважавам твоите залози, така че ще фолдна.“ Нека да разгледаме тези твърдения. Какво е разликата между обикновения играч и добрия играч? Бих казал, че добър играч е този, който е труден за прочитане, прави добри залози за стойност и блъфира в точно определени логически ситуации, като същевременно отчита своят образ, който останалите играчи на масата са си изградили за него, и образите на съперниците. Ако това е вярно, то би трябвало да показваш уважението си към добрите играчи като им плащаш, а не като фолдваш, защото добрият играч е способен да блъфира и да прави залози за стойност ефективно. Ако някой е толкова предвидим, че като прави ръка с висока абсолютна стойност като два чифта и фолдне, когато се изправи срещу залог, дали това не води към умозаключението, че той не е добър играч? Не са ли този тип играчи в действителност много лесни за игра срещу тях? Фил Айви не е най- добрият играч на света, защото противникът му знае какво има и може лесно да управлява играта си с два чифта срещу него. Той е най- добрият в света, защото е трудно да се играе срещу него, балансира отлично своя обхват на ръцете, с които играе в определени ситуации, и в следствие на това противниците му често са доста объркани за това как да процедират с ръцете си, когато се изправят срещу него.

Случва ми се да играя с Фил много рядко и то само в турнири. Въпреки това, не толкова отдавна играех в една кеш игра и имаше много добра маса в същата зала, в която обаче нямах шанс да се забъркам. Имаше някои играчи на тази маса, с които беше удоволствие да се играе, и няколко други редовни играчи, които вероятно са печеливши, като на тази маса те определено бяха сред печелившите играчи. Един от останалите на масата, на която аз играех, беше много по- напред в списъкът на чакащите за много добрата маса от мен и каза нещо от сорта на „Не знам дали ще искам да заема мястото си на хубавата маса, ако един от слабите играчи стане, защото всички останали са добри.“ Казах на този играч, че не бих имал нищо против, ако един или двама играчи напуснат, защото останалите не са трудни за игра срещу тях. Тайт игра не е равносилна на трудна за побеждаване игра. Това лице, с което водех разговора, сякаш се обезсърчи от това изявление и по- скоро не го разбра. Разбира се, никой от тези играчи не правеше подаръци, но това не означава, че не бяха от онзи тип противници, които искаш да имаш в играта си.

В покера предсказуемостта може да бъде актив. Ако знаете как ще реагирате в определени ситуации и знаете как вашите опоненти ще реагират в същите тези ситуации, можете да си правите планове за ръката и тези планове обикновено ще се оказват точни. Въпреки това, предсказуемостта може да се окаже и пречка. Ако опонентите ви знаят как да предскажат правилно какви ще бъдат вашите ходове, става много лесно да разработят контра-стратегия и да се възползват от тази ваша уязвимост. Ако не се приспособявате към това, как очаквате да спечелите?

Как тогава да бъдем непредсказуеми? Ами, на първо място, трябва да се стремим да балансираме подхода си към всички ситуации. Това е малко по-лесно да се каже, отколкото да се направи, особено ако играете No Limit Hold’em и още повече ако играете в кеш игра, но стремежа да го направим е един добър старт. Второ, ние забелязваме предвидимостта в играта на нашите опоненти. Ако успеем да я намерим и да се възползваме от нея, не трябва да очакваме противниците да забележат това. Предвидимите играчи не се приспособяват добре към другите играчи на масата.

Уважението определено се печели, а не се дава. По мое мнение, ние си го печелим като играем добре, печелим постоянно и последователно и показваме на хората неща, които те не са виждали преди това. Ако правим това, кое не си заслужава уважението?

Гавин Грифин бе първият покер играч, който успя да спечели титли от Световните покер серии, Европейския покер тур и Световния покер тур. Той е натрупал почти $5 млн. от турнирни печалби през живота си.

Източник:cardplayer