Наскоро попаднах на следния цитат: „Проблемът с войната е, че тя често консумира част от нещата, за които се борим – справедливост, почтеност, човечност!“. Не съм сигурен къде съм го видял, нито кой го е казал, но си мисля, че тъй като покерът е една мини-война, то със сигурност тази мъдра мисъл има отражение върху него. Отражение, за което покер играчите трябва да са наясно.

Много от хората избират покера като своя кариера, защото търсят свобода (а стремежът към свобода също често се дава като причина за война или революция). Някой е недоволен от живота си на студент или момче за всичко в някоя голяма корпорация. Те трябва да приемат и изпълняват задачи от хората на власт, хора, които те често не харесват и не уважават. Те смятат, че имат данни за покер и че могат да изкарват достатъчно пари, за да живеят от печалбите си. Те изоставят нормалната си работа и се превръщат в покер играчи.

Много от тях, разбира се, не са достатъчно талантливи или достатъчно дисциплинирани. Тези хора в крайна сметка се връщат към старата си работа. Има и такива, които успяват да печелят достатъчно, за да оцелеят. Имайте предвид, че оцеляването не означава цветущ начин на живот и забогатяване. Означава да имаш някакъв процент на печалба, приходите от който често не надвишават минималната работна заплата.

Вместо на свобода, тези играчи се оказват поставени в ситуация да играят дълги часове всеки ден, седем дни в седмицата. Те не извличат ползите, идващи покрай нормалната им работа (осигуровяване, здравеопазване и т.н.) и не получават увеличение на годишния си бюджет. Животът на тези, които се специализират в турнирите, се превръща в постоянно пътуване до различни места. Те трябва да търсят евтин превоз и ниски цени на хотелски стаи. В дните, когато нещата вървят добре и не отпадаш рано-рано от турнира, често трябва да играеш от 12 до 14 часа подред след започването на играта.

По времето на тези часове, можеш да си починеш, когато организаторите казват, че е време за почивка, можеш да ядеш, когато организаторите казват, че е време за ядене. Няма много свобода във всичко това. Може би да бъдеш лекар или счетоводител и да прекарваш уикендите си където пожелаеш – това не е толкова зле в края на краищата.

Често покерът превръща в свои жертви вашето емоционално състояние. Дори и много добре балансираните в емоционално състояние играчи имат проблеми със стреса, когато преминават от печеливша серия, последвана от дълга губеща дупка. Периодично на покер играчът може да му се наложи да вземе пари назаем, което много от нас намират за унизително. Не ме разбирайте погрешно, покерът е страхотна игра, но преходът от игра към професия често е труден и съдържа в себе си много изпитания и премеждия. Трябва да знаете това.