Вие току-що сте се прибрали от третата си лоша серия подред. През целия път за вкъщи си мислите за онази ръка, в която ви взеха целия стак със завършен гътшот на ривъра. Дали трябваше да се разкарате от ръката на някоя от по- ранните улици? Дали просто сте хвърлили $300 на вятъра отново? Може би е трябвало да заложите повече на търна, за да го изтласкате от ръката?

Това са потовете, за които повечето от покер играчите мислят. Естествено е след голяма загуба да се вторачваме в ръцете, в които сме загубили най- голяма част от нашия стак и да се опитваме да разберем къде сме сгрешили.

С всички средства се опитвате да си обясните големите загуби. Много хора често преиграват в някои ръце и губят големи потове там, където биха могли да загубят много по- малко. Ако и вие сте част от тази група хора, може би ще си струва да си направите един самоанализ.

Но има един друг вид ръце, за които си мисля, че е по- важно да се анализират постфактум. Те се появят през цялото време. Там е съкровищницата на покер знания, чрез които може да се окаже, че загубената ръка ви е донесла много повече ползи, отколкото загуби. И най- вероятно точно това са потовете, които сте забравили веднага след като картите за следващата ръка са били раздадени. Това, по мое мнение, са ръцете, за които трябва да мислите след края на сесията по пътя към вкъщи.

Толкова е просто. Вие имате добра ръка. Залагате за стойност и вашият опонент се отказва.

Това може да се случи на флопа. Може да се случи на търна. Или пък на ривъра. Вие залагате с добра ръка и противникът ви фолдва.

Ако се замислите за тези ръце, те са провал от ваша страна по същия начин, по който сте се провалили и в големите ръце. Залагате с надеждата противниковата страна да отвърне с плащане или рейз, но не получавате нищо такова.

Повечето хора не усещат тези ръце като провали, тъй като все пак след края на тази ръка потът отива при тях. Но те са. Искали сте нещо да се случи, но то не се случва.

Сега, не ме разбирайте погрешно. Само защото една ръка не е протекла по желания от вас начин, не означава, че сте я изиграли неправилно. Но същото важи и за потовете, в които сте загубили целия си стак. И аз, като всеки един друг покер играч, често губя стака си и след като преглеждам решаващите ръце, забелязвам много малко ситуации, в които бих изиграл ръката по различен начин. Но провалът си е провал и обикновено си струва втори поглед върху него.

Проблемът

Повечето играчи във варианта без лимит, особено играещите на живо при $1-$2 до $2-$5 нивата, не блъфират достатъчно. Това е особено вярно, когато големите залози започнат да се раздават на търна и ривъра. Тъй като не блъфират достатъчно, това означава, че тези играчи обикновено искат да им бъде платено, когато правят залог. Ето защо в общия случай е най- добре да се фолдва на такива залози.

Следователно е очевидно, че ако залагате за стойност с хубава ръка и някой фолдва, то значи ръката може да представлява системен проблем на вашата стратегия. Вашата честота на залаганията може да бъде прекалено висока в тази ситуация и това е възможно да ви коства много желани плащания.

Имам чувството, че повечето играчи на това ниво ще напреднат много в играта си, ако в продължение на само един месец си записват и преразглеждат всяка ръка, която е завършила по този начин.

Решението

Забавното нещо при тези ръце е, че когато повечето хора изпаднат в такава ситуация те обикновено имат една и съща първа мисъл – „Трябва ли да играя бавно?“ Ако заложите и отсрещния играч фолдне, което, както вече го определихме, е провал, значи залагането е било грешен ход.

Понякога наистина е вярно, че е по- добре да се играе бавно, отколкото да се залага. Но обикновено това не е правилният отговор. Много по- често истинското решение е да се блъфира по- често в подобни ситуации.

Всеки път, когато заложите с добра ръка и противникът фолдне, първата ви мисъл трябва да бъде „Трябва ли да блъфирам по- често в тази ситуация?“

Два примера

Във всичките тези примери си представяме, че играете с блайндове $2-$5 с $500 стак. Играч липмва, а вие залагате $25 на две позиции от бутона с A♦ Q♠. Големият блайнд плаща, както и лимпърът.

Флопът идва А♠ 7♥ 5♣.

Големият блайнд залага $40 в $77 пот. Лимпърът фолдва и вие плащате.

Търнът е 4♦. Големият блайнд пасува. Вие залагате $90 в $157 пот и той се отказва.

Това е една проста ръка – такава, за която повечето играчи няма въобще да се замислят след края й. А ако все пак се замислите за нея, сигурно щяхте да си кажете: „Дали не трябваше и аз да пасувам на търна?“ С възможността за стрейт и флъш дроуовете обаче най- вероятно ще заключите, че сте изиграли ръката добре. И наистина това е така.

Истинският въпрос, който трябва да си зададете, е: „Трябва ли да блъфирам по- често в тази ситуация?“

Моят отговор, за изненада на никой, е да. Вие трябва да блъфирате в по- голям процент от случаите в подобни ситуации. По- труден въпрос е с кои ръце може да се блъфира. Когато някой залага при А-7-5 флоп и вие плащате, дали имате асо? Предполага се, че големият блайнд мисли така и поради тази причина той изигра ръката си по този начин. Той не може да победи асо, но си мислеше, че може да спечели ръката, ако и останалите играчи в ръката също нямат асото. Планът му не проработи и той се отказа.

Иначе неговата игра може да бъде и печеливша. Ако това е така, тогава той би печелил пари от вашите слаби действия. Идеята е да платите на флопа с по- голям обхват от ръце. Можете да започнете като плащате с големи карти от една боя, които ви дават бекдоор флъш дроу, като Q♠ J♠ и К♣ 10♣. Когато платите с тези ръце, имате три пътя към победата. Първо, можете да получите чифт на търна. Второ, можете да получите флъш дроу на търна и да спечелите с блъф-рейз. Трето, можете да спечелите на търна просто като заложите, след като големия блайнд видимо се отказва.

Като добавим всичките тези варианти, можем да кажем, че си заслужава да платим на флопа с тези ръце, тъй като получаваме почти 3 към 1 пот шансове.

Често играчите на това ниво не блъфират достатъчно и фолдват твърде много ръце в началото на ръцете, така че не им остава с какво да блъфират по- късно.

Още един бърз пример. Играч отваря до $20, един играч плаща и вие също плащате от бутона с Q♦ J♦. Големият блайнд плаща.

Флопът е К♦ 6♠ 3♠.

Всички пасувате.

Търнът е 10♦. Всички пасуват преди вас и вие залагате $50 в $82 пот. Единствено префлоп рейзърът плаща.

Ривърът е 2♦. Префлоп рейзърът чеква, а вие залагате $100 в $182 пот. Той фолдва.

Да кажем, че сте имали 10-9 от една боя.Как бихте я изиграли? Сигурно щяхте да пасувате на флопа, както го направихте и в тази ръка. А когато всички преди вас пасуват на търна, вие най- вероятно щяхте да заложите, за да защитите ръката си. Ако префлоп рейзърът беше платил, вероятно щеше да има Q-Q, J-J, 10-ка с добър кикър или дроу ръка.

На ривъра, ако пак беше пасувал , щяхте ли да заложите? Повечето играчи просто биха пасували, но си струва да превърнете ръката си в блъф в тази ситуация.

Заключителни мисли

Грешките не винаги са в очевидните ръце. Всеки случай, когато нещата не се развият по желания от вас начин, е добър сигнал да разгледате отново ръката си.